— Не е ли опасно.
— Не, по дяволите, не и за един Монтгомъри. Мисля, че те не могат да бъдат убити. Единият от братята ми изведе един Монтгомъри в планините, завързал кучия син на едно въже, спуснал го от една скала и го оставил да виси — Майк се усмихна при спомена. — Отдолу бяха двеста фута.
— И какво направи братовчед ти?
— Не знам. По някакъв начин бе успял да се изкачи. Тя дори не закъсня за вечеря.
Думата „ТЯ“ накара Саманта да се разсмее. Остави портокаловия сок на нощното шкафче, хвана се с две ръце за корема и се разсмя.
— Майк, ти се ужасен — каза, след като разбра, че през цялото време се е шегувал, измисляйки цялата тази история (или най-малкото, преувеличайки я), за да я забавлява.
— Радвам се да те видя да се смееш — каза той, пресегна се и взе една кифла, миришеща доста апетитно. — Измислих я специално за теб.
Подаде й кифлата. Саманта я взе и си помисли — храни ме, разсмива ме.
— Какво е това?
— Шоколадова кифла?
Тя му я върна със съжаление.
— Има твърде много калории. Не мога да я ям.
Той се изпъна на леглото, но не взе кифлата.
— Както си и мислих.
— Какво искаш да кажеш?
— Нищо. Просто се обзаложих със себе си. Не пиеш алкохол, а ако те оставят да решаваш сама, се обличаш като стара мома. Никога не ядеш храна, която не е добра според теб. Сигурен съм, че никога не си се изкушавала да опиташ наркотици.
Тя го погледна.
— Подай ми онази бучка масло. Или не, подай ми две.
Усмихвайки се неприлично, той й подаде маслото и пластмасовия нож.
— Ако се тревожиш как да изразходваш тези калории, знам едно великолепно упражнение.
Саманта бе изцяло съсредоточена в изключително вкусната кифла, за да му обърне внимание. Шоколадови пръчици. Меко бяло тесто. Разтопено масло.
— По дяволите, Саманта. Престани да гледаш храната по този начин — каза той наистина разгневен. Грабна ръката й, дръпна я към устата си, отхапа от кифлата, после захапа единия й пръст и облиза маслото. След това я погледна с горещи очи.
Тя дръпна ръката си.
— Има ли нещо, каквото и да е, което да те обезкуражи?
— Не — каза той, без много-много да се замисля, облизвайки пръстите си. После стана и се протегна мързеливо.
Саманта се загледа в него и спря да яде. Имаше широки рамене и тесен кръст. Гледката на изложеното му на показ тяло бе достатъчна да я накара да забрави дори шоколада.
Когато той спря да се протяга, тя се обърна бързо настрани, преди да забележи, че се е заплеснала но него. Той се наведе и прибра остатъците от храната.
— Защо… Искам да кажа — Саманта прочисти гърлото си. — Защо изглеждаш така?
— Какво искаш да кажеш? — попита той адски невинно.
Знаеше, че той иска тя да му направи комплименти, искаше тя да го попита: „Защо си само мускули? Защо изглеждаш като гръцки бог? Защо имаш тяло, достойно за скулптура на Микеланджело?“
Вместо да изрече думите, които той би желал да чуе, думите, които се въртяха в главата й, тя го погледна, сякаш искаше да каже: „Знаеш какво имам предвид!“
— Вдигане на тежести — отвърна той, като остави подноса на бюрото на баща й.
— Като културистите?
Майк изсумтя презрително.
— Красивите момчета. Това, което правят културистите и Шварценегер, е бодибилдинг. Аз тренирах вдигане на тежести в колежа. Сега само си поддържам формата.
Саманта не успя да потисне усмивката си.
— Мисля, че вдигането на тежести е работа за „истински мъже“.
Той се усмихна, сякаш разбрал, че тя му се подиграва, после изведнъж с рязко движение я грабна заедно с одеялата и докато тя му каже да я пусне, я изнесе на балкона.
Саманта притисна ръце до тялото си.
— Пусни ме — каза тя, правейки всичко възможно да не го докосва.
Майк я прехвърли през парапета, сякаш не тежеше нищо, и леко отпусна ръце. Тя с писък го сграбчи за врата и се притисна до него.
— Така ми харесва — каза той, отърквайки се във врата й, а когато тя отпусна прегръдката си, той пак леко отпусна ръце, докато тя не започна да се хлъзга и отново го сграбчи.
Харесваше й да е в прегръдката му, наистина много й харесваше. Той бе голям, топъл и силен. Когато докосна с устни врата й, тя притвори за миг очи.
— Саманта — прошепна той.
Тя имаше твърде добра самодисциплина, за да отговори на молбата му и на собствените си желания.
— Пусни ме — каза тя сериозно.
Той неохотно я остави на балкона и за миг задържа ръката си върху бузата й.
— Искам да ми кажеш какво те тревожи — попита той меко.
За миг тя отвори уста да му каже, но се спря.
— Нямам представа за какво говориш. Ако ти се струва необичайно как се държа, уверена съм, че проблемът е, че съвсем скоро погребах баща си и се разведох. Съмнявам се, че човек, преживял като мен две подобни травми, може да е нормален.