Усети, че започва да крещи.
— F7, не седем — каза му тя, но Майк отново натисна клавиш седем и я погледна с широко отворени очи.
След десет минути вече не можеше да се сдържа. Стискайки го с две ръце за врата, започна да го душил.
— Клавиш F7! Чуваш ли? Клавиш F7!
Смеейки се, Майк я придърпа в прегръдката си и двамата се затъркаляха по пода. Едва тогава разбра, че той нарочно се правеше на глупак, за да разбере колко време ще издържи и няма да загуби самообладание.
Когато се отдръпна от него, бе много ядосана. Защо винаги се стараеше да я докара до бяс?
— Хайде, Сам — каза той. — Не ме гледай така. Не се превръщай отново в малкото послушно момиченце.
Какво трябваше да направи? Да се качи горе и да прочете една книга! Вместо това се обърна, погледна го седнал на килима и се усмихна.
— Наистина можеш да подлудиш човек, знаеш ли?
Преди да се усети, той я целуна по врата.
— Защо да не ти дам някои от записките ми да ги вкараш в машината? — попита той.
— Ясно, аз да свърша цялата работа, а ти да прибереш парите.
— Ще деля наравно с теб, всичко, което сме заработили заедно — каза той меко, показвайки, че наистина го мисли.
Саманта го блъсна.
— Остави ме да кача основните данни и ще започна да вкарвам информацията в компютъра.
Когато той се усмихна самодоволно, тя разбра, че той се бе сдобил с това, което искаше — собствена секретарка.
След около час тя въобще не се интересуваше от него, защото това, което й даде да печата, бе много интересно. Той бе събрал стотици страници информация за различни гангстери, които са имали нещо общо с Барет. Четеше с интерес за Ноктите, Подскачащата Жаба, Бясното Куче, Келнера, Сакатия Джо, Джип Кървавия.
Колкото повече четеше, толкова повече се замисляше за Тони Барет, който можеше да й е дядо. Но за него имаше твърде малко информация в бележките, които печаташе. Когато попита Майк защо има толкова малко неща за Барет, който бе обект на биографията му, той мълчаливо й подаде страниците, в които ставаше дума за клането на 12 май 1928 година.
Не й бе приятно да пише за този ден на 1928-а. Най-силният гангстер в Ню Йорк се страхувал от Барет, от растящата му мощ, и решил да убие него и хората му. Изглежда, за него не е имало голямо значение, че по време на престъплението Барет е бил в нелегална кръчма и че освен гангстерите са загинали и много невинни хора.
Саманта четеше с растящо отвращение за кръвопролитието през онази нощ.
— Не ми харесва — каза тя, побутвайки записките настрани.
Майк повдигна вежди.
— Макси е изчезнала през тази нощ. Не си ли любопитна защо?
Тя го погледна невярващо.
— Много е лесно да се обясни защо е избягала. Колкото и да е обичала Барет, не е искала да има нищо общо с такова ужасно престъпление, като тази кървава баня.
Майк я гледа известно време, после я попита дали иска да хапне. Когато тя каза „да“, той се обади в деликатесния и поръча сандвичи. Когато храната пристигна, те излязоха в градината.
— Как умря майка ти? — попита ненадейно Майк.
— Аз я убих — отвърна Саманта, без да се замисля. После се изчерви и отвърна поглед. Дразнеше се, че той я караше да говори неща, които не желаеше да казва. Ядосваше се, че му се доверяваше. — Нямам предвид в буквалния смисъл, разбира се. Така се чувствах тогава. Детски фантазии — опита се да омаловажи страха, който я преследваше през целия й живот. — Бях дванадетгодишна, когато ме поканиха на партито на Джени Майлс. Беше важно парти, защото Джени бе най-известното момиче в училище и щеше да има и момчета. Но майка ми не ме пускаше. Когато ми каза, че съм твърде малка, за да се занимавам с момчета, й се ядосах и й казах, че тя не желае да порасна. Отвърна ми, че съм права и ако зависело от нея, щяла съм да остана на дванадесет години — Саманта правеше всичко възможно да представи историята по-забавна, тъй като не желаеше Майк да разбере какво е чувствала и какво чувстваше относно смъртта на майка си. Всъщност не желаеше никой да знае, нито да разбере как се преобърна животът й онзи следобед.
Пое дълбоко дъх и продължи.
— Както и да е. Майка ми закъсня да ме вземе от училище и да ме заведе на рождения ден. Бях почервеняла от гняв. Обикалях из училищния двор, кълнейки се никога повече да не й проговоря, когато дойде директорът да ме заведе у нас — тя стисна толкова силно рибния сандвич, че той потече през пръстите й. Забеляза погледа на Майк, погледна ръката си и видя смачкания сандвич. Хвърли го, взе една салфетка и се избърса. — Майка ми се била разбързала толкова много да ме заведе на партито, че минала пред една кола, без да се огледа. Беше убита на място.