— Сам — каза Майк, пресягайки се към нея, но тя се дръпна.
— Майка ми е бързала толкова много, че си е изгорила ръцете на печката. Но нещо толкова маловажно като изгаряне трета степен не я е накарало да отиде на лекар. Единствената й мисъл е била да заведе дъщеря си на рождения ден, защото той е… — Саманта замълча за миг, после каза горчиво: — Едно много важно парти.
— А човекът, който я удари, избяга ли? — попита бързо Майк. Не искаше да я кара да дълбае в спомените си, но пък желаеше да научи всичко.
— Не, за Бога — тя се опита да се усмихне. — Човекът, който я удари, живееше в Охайо. И беше доста разстроен от случилото се. Остана две седмици в Луизвил след… смъртта на мама и ни посещаваше редовно. Дори ми показа снимка на децата си.
— Саманта! — прошепна Майк. — Съжалявам.
— Благодаря — измърмори тя. — Това се случи много отдавна и вече го преодолях. Човек може да преживее много неща.
— Дори и съпрузи? — попита Майк, опитвайки се да се пошегува.
Саманта не се усмихна.
— Човек може да преживее съпруг, който го е предал, майка и баща, които са умрели, баба, която го е изоставила. Човек може да преживее дори и баща, който има толкова малко доверие в дъщеря си, че да постави условия в завещанието си. Мисля, че човек може да преживее всичко — тя стана от масата и понечи да влезе в къщата, но Майк я хвана.
— Сам — каза той, сложи ръце на раменете й и я обърна към себе си. — Ако някога искаш да поговориш с някого, аз съм насреща.
Тя се насили да се усмихне.
— Наистина няма за какво да говорим. Нямам какво да казвам. Или поне нищо повече, отколкото би казал един обикновен човек. Имаше наистина изключително много смърт в живота ми, един развод и ще ми трябва известно време да се възстановя, но ще го направя — тя се обърна. — Защо да не попечатам още малко.
Майк я гледаше намръщено как отива в библиотеката. Каквото и да правеше, изглежда, никога нямаше да успее да проникне в черупката, в която се беше свила. Въпреки че от време на време виждаше другата Саманта, която се криеше зад студената, спокойна, владееща се млада жена, както се представяше за околните. Когато я целуваше, виждаше една страстна жена. Когато тя се смееше, виждаше жена с чувство за хумор. Когато си пийнеше, виждаше жена, която може да се закача и да пуска неприлични шеги. Но тя никога не сваляше гарда за дълго. След всяко отпускане отново се свиваше в себе си. Беше като костенурка, която е била атакувана и се крие в черупката си, но от време на време подава глава навън, оглежда се и пак се прибира.
Баща й му бе казал, че като дете Саманта е била коренно различна от младата дама, в която се е превърнала. Дейв разказваше, че като дете е била доста буйна, често се е заплитала в различни истории и е докарвала майка си до лудост. Катерила се по дърветата, имала остър език и била една безстрашна малка палавница. А майка й казвала, че трябва да напряга всичките си сили, да използва всичките си умения, за да се справя с непокорното дете.
От време на време Майк виждаше това малко момиче, но това бе твърде рядко. Искаше му се да направи всичко, което е по силите му, за да влезе под кожата й и да види малкото дяволче, което баща й му бе описал. Усмихна се, като си спомни как се опитваше да го удуши, когато не възприемаше уроците за работа с компютър, защото, ако го направеше, щеше да има една причина по-малко да бъде с нея. Сега най-важната му задача бе да я опознае. Да бъде около нея, бе като да наблюдаваш разцъфнала розова пъпка. Тя се променяше с дни и разцъфваше все повече. Сега трябваше да направи така, че да е сигурен, че тя няма да си тръгне след посещението при Барет. Оставаха му още два дни и знаеше, че ако след това тя си замине, няма да я види повече. А мисълта за това, бе нещо, с което не желаеше да се тормози.
— Сам — извика той, докато влизаше в библиотеката. — Знаеш ли, че Макси е била певица? Пеела блус.
ГЛАВА 9
— Имам среща довечера — обяви Майк. Гледаше я много настойчиво и тя разбра, че трябва да реагира но някакъв начин. Но не знаеше как.
— Чудесно. С някоя от компанията на Дафни?
— Не, не я познаваш — леко примигна, докато отговаряше. — Певица, танцьорка, крака, такива неща.
— Радвам се да чуя, че има крака. Особено щом е танцьорка.
От погледа му разбра, че е разочарован.
— Какво ще правиш, докато ме няма? Ще спиш ли?