— Ти май продължаваш да си мислиш, че съм на ръба на нервна криза и трябва непрекъснато да си около мен. Бъди спокоен, не е така. Вероятно ще си измия косата и ще гледам телевизия. Ако настойникът ми, разбира се, се съгласи — отвърна тя, имитирайки го. Подиграваше му се, защото разбра, че му се иска да го ревнува. А истината бе, че бе просто любопитна каква е тази негова среща с дълги крака. Не беше ревнива, в никакъв случай, просто любопитна. Знаеше, че не харесва жените, които бяха с Дафни, но какви жени харесваше? Стройни, с големи гърди, помисли си, големи гърди, дълги крака, без мозък.
— Добре, чудесно — измънка той. — Не мисля, че трябва да излизаш тази нощ.
— Разбира се. И няма да пускам никакви непознати, без значение колко шекер ще ми предложат или шоколадови бонбони. Но ако ми предложат карамел? Аз принадлежа на мъжа, който ми предложи карамел.
От изражението на лицето му разбра, че не намира лекомислието й за забавно, а освен това искаше да го ревнува.
— Майк — каза тя усмихната, поласкана от загрижеността и желанието му тя да се чувства също така ангажирана с него, както той с нея. — Отивай на срещата си. Аз ще се оправя. Нищо лошо няма да ми се случи, а и няма да направя издънка. Така че не се тревожи. Отивай. Приятно прекарване.
Той се поколеба, тъй като не й вярваше напълно. Ако този ангажимент не бе толкова важен, той нямаше да излезе.
— Добре, тръгвам, но заключи зад мен.
Саманта поклати глава, но когато той излезе, тя пусна резетата и се обърна към къщата. Изглеждаше голяма и малко зловеща без Майк.
Дръпна пердетата. Подскочи, когато една сирена зави по Лексингтън Авеню. Когато на вратата се позвъни, тя едва не умря от страх. Изчака минута да се успокои, слезе долу, отвори малкото прозорче и погледна.
Отпред стоеше висок, широкоплещест, тъмнокос, изключително красив мъж.
— Да? — каза тя през вратичката.
— Майк у дома ли е? — попита той.
— Да, но е зает в момента — отвърна тя внимателно. Ако този мъж бе престъпник, можеше да си обясни високата престъпност в Ню Йорк.
— Бихте ли му казали тогава, че Рейни иска да го види? — когато Саманта не отговори, добави: — Рейни Монтгомъри, братовчед му.
— О, имате ли документ за самоличност? — той извади портфейла от сакото си и й показа шофьорската си книжка. Рейни Монтгомъри, тридесетгодишен, шест фута, коса черна, очи сини. Беше доста атлетичен, наистина великолепен. Тя отвори вратата.
— Всъщност Майк не е тук — каза тя, докато отваряше. — Имаше среща и излезе преди няколко минути.
Мъжът й се усмихна, тя — също. Беше много по-различен от Майк. Общото като братовчеди беше само черната коса. Майк бе огън и движение, докато този бе тих и тайнствен.
— Всъщност дойдох да се срещна с вас. Ако вие сте Саманта.
— Аз съм, но как…?
Той се усмихна отново, а тя също отговори с усмивка.
— Майката на Майк ми се обади вчера от Колорадо и ме помоли да дойда да ви видя. Майк е споменал за вас и леля Пат искаше да е сигурна, че не сте някоя, която гони парите.
Честността му я впечатли.
— Няма ли да влезете? — каза тя и го покани с ръка.
— По-добре не. Няма да е…
— Правилно? — попита тя. Майк му бе казал, че братовчедите му Монтгомъри имат маниери и това бе доказателство. Съществуваше мъж в двадесети век, който разсъждаваше кое е и кое не правилно. А подобни проблеми явно не безпокояха Майкъл Тагърт, тъй като той прекарваше половината ден в леглото й. Без да е поканен, без да е желан.
— Ще дойда, когато Майк е тук, но ще се обадя на леля Пат още тази вечер и ще я успокоя, че вие наистина сте порядъчна и изключително красива млада дама.
Саманта се изчерви от думите му.
— Сигурна съм, че Майк ще съжалява, че не сте се срещнали.
Той се спря на прага и се засмя по начин, който й даде да разбере, че е напълно наясно за отношението на Майк към братовчедите му. Обърна се към нея.
— Казахте, че Майк е на среща. Мислех… искам да кажа, разбрах, че вие двамата ходите заедно.
— Сигурна съм, че Майк е създал подобно впечатление у майка си, но всъщност аз съм просто негов наемател. Наела съм последните два етажа.
При тези думи очите на Рейни светнаха.
— В такъв случай бихте ли желали да излезете с мен утре? Може би следобед? Можем да отидем в парка, да хапнем сладолед и да гледаме как играят децата.
Саманта не бе чувала по-романтична покана в живота си. Беше толкова различна от поканите на Майк — хайде да си легнем и да дадем воля на въображението си.
— Бих се радвала да изляза с вас.
Той я погледна така, сякаш нищо друго в живота му не му бе доставяло по-голямо удоволствие, и се усмихна.
— Тогава до утре в два — и тръгна по стълбите. Тя все още стоеше на вратата и го гледаше, когато той се обърна.