— Защо? — попита Майк, наистина объркан. — Иска да знае нещо повече за внучката си?
Не успя да получи отговор, защото мъжът се възползва от объркването му, грабна един камък и го удари по главата. Болката от удара, както и изненадата, накараха Майк да се отдръпне, а мъжът не загуби и минута и изчезна. За секунди Майк остана седнал, с ръка на главата и със замъглен поглед.
— Майкъл Тагърт! Как можа да направиш това? Как можеш да ме шпионираш?
Майк погледна нагоре и видя Саманта, с ръце на хълбоците и изглеждаше ядосана. Но погледът му бе твърде замъглен, за да вижда добре.
— Това наистина е прекалено — каза тя, като слизаше по хълма.
Майк премигна няколко пъти, опитвайки се да проясни зрението си. Една носна кърпа се появи пред очите му. Взе я и я притисна към главата си на мястото, където го болеше.
— Добре ли си?
Позна гласа на братовчед си. Когато се опита да стане, една силна ръка му помогна.
— Майк?
— Добре съм — успя да каже. Стоеше притиснал носната кърпа към челото си и усещаше как кръвта се стича по косата му.
— Ще ми кажеш ли какво се случи?
— Не — отвърна Майк, без да погледне братовчед си. — Сам добре ли е?
Рейни погледна към огряната от слънце поляна, където Саманта гледаше как играят децата.
— Да. Има ли причина да не е добре?
— Не знам, но мисля, че някой иска да й причини зло. Няма причина за това — той погледна братовчед си. — Ще внимаваш за нея, нали?
Рейни кимна. Загледа се след Майк, който вървеше между дърветата. Видя, че залитна и се хвана за един от парапетите. Миг след това Рейни отиде при Саманта и й каза, че трябва да се обади по телефона. Познаваше добре Майк и бе сигурен, че той няма да отиде на лекар, въпреки че бе ранен. Затова реши той да се обади.
ГЛАВА 11
След около час и половина Саманта влезе в къщата побесняла. Имаше достатъчно време да размишлява за постъпката му и бе затвърдила решението си да напусне Ню Йорк колкото може по-скоро. Утре сутринта ще отиде с него да види стария гангстер и рано сутринта в четвъртък ще хване самолет за друг град.
Когато наближаваше къщата, следвана от Рейни, мислеше единствено какво ще каже на Майк. Спря се на вратата, благодари учтиво на Рейни, дори му подаде ръка за довиждане. Той се наведе и нежно и сладко я целуна. При други обстоятелства Саманта щеше да се трогне от вниманието и учтивостта му, но сега единствената й мисъл бе да намери Майк и да му каже какъв лъжлив, подъл и мръсен тип е.
Когато Рейни си тръгна, тя отключи и влезе, стиснала юмруци, приготвяйки се за скандала. Бе премислила как ще му каже никога повече да не прави подобно нещо, нито че тя ще му даде възможност, тъй като напуска града след два дни. Просто искаше да му каже колко детска е постъпката му.
Къщата бе тиха, твърде тиха. А Майк не бе човек, който пази тишина. Отиде в градината, после в библиотеката, където той седеше при старата си пишеща машина, после в кухнята. Надниквайки в хола, се намръщи, тъй като не предполагаше, че той може да не е вкъщи.
Точно когато тръгна да излиза, й се стори, че чу някакъв шум. Върна се, обходи стаята и видя Майк заспал на дивана.
— Майкъл Тагърт — започна тя. — Искам да ти кажа, че… — спря, защото разбра, че той спи. Имаше нещо странно в начина, по който се бе изтегнал на дивана — бе без риза и обувки, но с панталоните, които бяха изцапани от тревата.
— Майк — каза тя и се приближи, но той не реагира. Пристъпи към него и настъпи ризата му. По навик я вдигна и видя кръв. По яката и дясното рамо имаше тъмни, засъхнали петна от кръв.
Остави ризата на облегалката и се наведе над него.
— Майк — прошепна. Когато той не реагира, докосна голото му рамо, но той пак не помръдна. На масата до дивана имаше кафяво шише с лекарство. Взе го и след като прочете етикета, разбра, че е обезболяващо.
Хвана го за челюстта и обърна главата му към себе си. Видя на дясната му страна голяма превръзка. Стъписана, учудена, дори малко уплашена, тя се отпусна тежко на пода и въздъхна.
— О, Майк, какво, по дяволите, си направил? — мислеше си, че докато я е преследвал, се е блъснал в някой от парапетите в парка.
Той се размърда и ръката му падна от дивана. Опита се да я сложи на гърдите му, но диванът бе твърде тесен за него. Дали има нещо по-трогателно от един мъж, който е абсолютно безпомощен, зачуди се. Без да се замисля какво прави, докосна лицето му, прокара пръсти по твърдата му набола брада и почувства неконтролируема нужда да легне и се сгуши в него. Той бе заспал дълбоко под действието на лекарствата и никога нямаше да научи какво е направила. И поне за миг щеше да преживее чудесното усещане да докосне друго човешко същество.