— Не желая да говоря за неща, които те отвращават, но какво ще кажеш за секса? Готови ли са жените да изкарат без секс остатъка от живота си?
— Не съм казала, че жените са се обрекли на безбрачие, а освен това какво означава секс между съпрузи? Той прехвърля нощницата през главата ти и свършва за около четири минути.
При тези думи Майк отвори очи, погледна я и се разсмя. Смя се толкова дълго, че Саманта стана, но той я хвана и я придърпа да седне. Тя седна сковано.
— Доволна съм, че те развеселих толкова много — гласът й бе пълен със сарказъм.
— Наистина — каза той. — Развесели ме страшно много, но мисля, че започвам да те разбирам.
Тя се опита да издърпа ръката си, но той я държеше здраво.
— Ти трябва да спиш, а аз да си приготвя багажа.
— Защо? — прошепна той.
— Тръгвам си от този град. След като се срещнем с Барет, съм свободна, спомняш ли си? Няма да се отречеш от думите си? Ще ми дадеш парите, нали?
Той отвори очи.
— Да, ще ти освободя парите, ако ме заведеш при Барет. Но Сам, къде ще отидеш? Имаш ли някой, който да се грижи за теб?
Тя издърпа ръката си.
— Нямам никакви роднини, ако това имаш предвид. Страхувам се, че не съм благословена като теб да имам роднини навсякъде. Аз…
— Проклятие — каза той. — Роднините са проклятие. Винаги те шпионират. Винаги…
Тя стана и го погледна яростно.
— Нямаш представа какво говориш! Ти получаваш всичко наготово. Нахълтваш в магазин като Saks и очакваш твоята братовчедка да спре да работи, за да ти помогне. Братовчед ти Рейни дойде, за да се увери, че не съм златотърсач и че няма да те ограбя. Твоето семейство се грижи за теб и аз бих дала всичко на света, за да имам… — спря, усетила, че се разкрива твърде много.
— Какво да имаш Сам? — попита той нежно.
— Спри да ме наричаш Сам — тросна му се тя, избягвайки отговора. — Сега заспивай. Утре ще посетим твоя гангстер — тя тръгна да излиза.
— За какво си говорихте с братовчед ми?
„За теб“, едва не се изпусна.
— О, нормално. За живота, любовта и всякакви подобни неща.
— Какво ти каза за мен? — гласът му бе слаб. Заспиваше.
— Каза, че Тагърт сте доста бедни, но сте много плодовити и се размножавате много.
Майк се усмихна сънено със затвори очи.
— Прав е за плодовитостта. Мога да ти направя безплатни демонстрации, когато пожелаеш.
Саманта се опита да сдържи усмивката, но не успя.
— Заспивай — каза му и излезе.
ГЛАВА 12
Саманта бе много елегантна в красивия си италиански костюм, за който нямаше представа, че струва на Майк четири хиляди долара. Седеше на задната седалка на огромната лимузина и непрекъснато придръпваше полата, докато Майк не взе ръката й и я целуна по пръстите, поглеждайки я, сякаш искаше да й каже да не се притеснява. Мъжът пред тях ги погледна, но не каза нищо.
— Този човек ти е дядо — каза Майк. — Няма причина да си нервна. И освен това, скъпа, аз съм тук и ще се грижа за теб.
Саманта го погледна, сякаш искаше да му каже да пукне, и издърпа ръката си. Беше нервна не заради срещата със стареца, който можеше да й е роднина. Нервността й идваше от въпроса, който си задаваше непрекъснато — какво ще прави, след като напусне Ню Йорк.
Сутринта Майк я попита дали си е приготвила багажа и дали е направила резервация за самолета. Излъга го, че я е направила. За къде да си направи резервация? В Луизвил нямаше нещо, което да я влече, нямаше нищо със сигурност и в Санта Фе. Можеше да отиде в Сан Франциско. Или пък да пътува известно време и да поразгледа света. Все пак бе свободна да прави каквото иска и да ходи, където пожелае.
Седеше на меката кожена седалка на голямата лимузина и се чудеше какво ще прави със свободата си. След тази среща, след като Майк получеше това, което искаше от нея, нямаше причина да стои в Ню Йорк.
Движеха се през покрайнините в дълга черна кола, която старият гангстер бе изпратил да ги вземе. Двамата почти не разговаряха тази сутрин, защото, когато Майк влезе в кухнята с измислената, както Саманта можеше да предположи, история за раната си на главата, тя го отряза.
— Ако това, което смяташ да ми кажеш, е лъжа, не искам да слушам нищо.
Виждаше го как се мъчи да намери думи, но накрая не каза нищо за нараняването си. Вместо това я попита може ли да прави кафе. Тя отвърна, че не може и няма намерение да се научава. Беше му толкова ядосана, че прекара цялата сутрин в градината, чистейки плевели.