Тези очи гледаха Майк. Той бе погледнал Саманта и я бе оставил, сякаш нямаше значение. Изучаваше Майк, разглеждаше го отгоре до долу, опитвайки се да определи физическата му сила, както и какво мисли. Майк изтръпна. Чувстваше се, сякаш бе изследван от някакъв чуждоземен интелект, който може да проникне в човека и да види какво има в душата му.
— Няма ли да седнете? — прошепна старецът. Гласът му бе крехък, както и тялото му, и Майк усети, че физическите му недъзи вбесяваха Барет.
Саманта почти подскочи, когато чу гласа му, тъй като не бе разбрала, че има някой друг в стаята. Обърна се и видя дребен слаб старец в инвалиден стол. Веднага изпита умиление към него, чудейки се дали се чувства самотен в тази огромна къща. Дали имаше приятели и семейство? Усмихна му се. Той й отвърна с нещо като усмивка. Поне тя реши така. Явно бе стеснителен. Отиде при него и му подаде ръка. Той я пое. Задържа я, обърна я и дълго изучава младата жена.
Пусна ръката й и кимна на двамата да седнат. Саманта понечи да вземе стол, но Майк я дръпна да седне до него на канапето. Тя му се намръщи, без Барет да я види, и седна на ръба, докато Майк се облегна назад.
— Дошли сте да ме питате за Макси — каза Барет.
Саманта не бе мислила много за тази среща. Това, което я интересуваше, бе да се махне по-бързо от Ню Йорк и Майк, но сега й стана интересно.
— Баба ми напусна дома ни една година след като съм се родила, и аз… Мислехме, че може би… — тя се втренчи в ръцете си.
Барет задвижи стола си и се приближи.
— Искате да ме попитате дали Макси не е напуснала семейството си, за да дойде при мен?
— Всъщност… — започна Саманта, после вдигна поглед. — Да.
Той й се усмихна топло.
— Никога не съм се чувствал така поласкан — каза, стискайки ръката й. После я хвана за брадичката и вдигна главата й, така че слънчевата светлина играеше по бузите и косата й.
При друг случай Саманта сигурно щеше да се подразни, че един непознат мъж я докосва така, но в момента мислеше само, че този мъж е може би единственият й жив роднина и че няма къде да отиде, когато напусне къщата на Майк.
Барет я пусна.
— Приличаш на нея. Твърде много.
— Казвали са ми го — тя се наведе към него, като сложи ръка върху неговата, която стоеше върху пулта за управление на стола. — Знаете ли какво се е случило с баба ми?
Той поклати глава.
— На дванадесети май 1928 година тя изчезна от живота ми и не я видях никога повече.
Саманта въздъхна дълбоко, чувствайки, че е загубила нещо. През последните няколко минути бе изпълнена с надежда. Независимо че бе казала на Майк, че баба й не я интересува, тъй като бе извършила прелюбодеяние, тя знаеше, че ако старата жена, която се казваше Гертруд Елиът, позната също като Макси, влезеше в стаята, тя щеше да й се хвърли на врата.
— Не вярвам, че наистина… — каза тя, мъчейки се да намери думите, тъй като не знаеше какво точно да каже. „Всъщност дали вие и баба ми сте били любовници известно време и вероятно сте направили дете, което е било баща ми?“
— Елате — каза Барет, като тръгна със стола си. — Ще пием чай и ще ви разкажа каквото знам.
— Да, може — каза Саманта, ставайки бързо след него.
Майк, когото почти бе забравила, хвана ръката й. Гледаше я, сякаш искаше да я предупреди за нещо, но тя нямаше нито време нито желание да разбере какво го тревожи.
Последва стареца в красива стая, боядисана в жълто и бяло, с огромен прозорец, гледащ към плажа и океана. Концентрира се в красотата, пренебрегвайки четиримата мъже, разхождащи се пред къщата, двама от тях с кучета.
На кръгла маса с два стола около нея бяха поставени красив порцеланов чайник, две чаши и чинийки. В голяма чиния имаше парчета кейк, които, изглежда, почти се бяха втвърдили.
— Ще налеете ли? — попита Барет Саманта и я накара да се почувства поласкана от молбата му. Той отказа да пие и яде, така че тя наля само на Майк и себе си, докато Барет седеше и безмълвно я наблюдаваше.
— С подходящи дрехи и прическа би могла да бъдеш Макси — прошепна той. — Дори движенията ти са като нейните. Кажи ми, мила, пееш ли?
— Малко — винаги бе обичала да пее, но само пред семейството си.
Тримата мълчаха известно време. Майк седеше на стола с изражение на проповедник, присъстващ на порнографско събиране. По някаква причина той не одобряваше нито едно от действията и думите й. Абсурдната му ревност не би могла да се прехвърли върху този сладък старец, нали, помисли си Саманта.
— Бихте ли искали да ви разкажа за онази нощ? — попита Барет.
— Моля ви — каза Саманта. Отпи от чая и хапна кейк. — Ако вие искате. Ако не сте твърде уморен — не обърна внимание, че Майк я настъпи под масата, за да й каже, че са дошли именно за това. Нямаше намерение да тормози един деветдесетгодишен старец само за да може Майкъл Тагърт да напише отвратителната си книга за него.