— За мен ще бъде удоволствие да ви разкажа — каза той, усмихвайки й се. На слънчевата светлина изглеждаше по-възрастен и на Саманта й се прииска да го сложи да легне на дивана, за да подремне.
Барет пое дълбоко дъх и започна.
— Мисля, че вече е старомодна дума, но аз бях гангстер. Продавах уиски и бира, когато правителството бе обявило, че е незаконно да се продава или пие алкохол. Заради някои непристойни неща, които се случиха, ние, нелегалните търговци на алкохол, имахме лоша репутация — той спря и се усмихна на Саманта. — Не мога да търся извинение за това, което съм направил. Бях млад и не виждах нищо по-добро. Всичко, което знаех, бе, че беше времето на голямата депресия и докато другите се редяха на опашките за хляб, аз правех петдесет хиляди годишно. Да правиш пари, беше важно за един човек, когато е влюбен, а аз бях.
Барет спря за миг, припомняйки си миналото.
— Макси беше красива. Не крещящо красива, но нежна и елегантна, наистина великолепна — той се усмихна гордо на Саманта. — Като теб. Точно като теб — карайки я да се изчерви. — Както и да е. Двамата с Макси бяхме известно време заедно. Стотици пъти я молех да се омъжи за мен, но тя отказваше. Казваше, че няма да го направи, докато не започна да се занимавам със законен бизнес. И аз исках да е така, но правех твърде много пари и не се виждах да се занимавам с продажба на застрахователни полици. Но дойде онази събота вечер, която промени живота на много хора. Дванадесети май 1928 година.
— Когато се връщам назад, се чудя, че не съм имал предчувствие какво ще се случи, но беше точно така. Бях на върха на щастието си. Моята дясна ръка, Джо, човек, който ми беше приятел от детинство, бе донесъл приходите, а те бяха най-добрите. Така че купих на Макси обици. Диамантени с перли. Не бяха блестящи или големи, тъй като Макси не обичаше крещящите бижута, но пък бяха наистина красиви. Отидох в клуба на Джубили, където тя пееше, на върха на щастието си. Веднага отидох при нея и й дадох обиците. Мислех, че ще е щастлива, но тя не беше. Седна на един стол и започна да плаче. Не можех да разбера какъв е проблемът и ми отне доста време, докато я накарам да ми каже.
Барет понижи глас, сякаш му бе много тежко да каже това, което следваше.
— Каза ми, че ще има дете.
Саманта рязко си пое дъх. Искаше да му зададе много въпроси, но не посмя да прекъсне разказа му.
— Макси бе доста разтревожена заради бременността си, а аз бях най-щастливият човек на света! — продължи Барет. — Защото знаех, че вече ще се съгласи да се омъжи за мен. Но пак грешах. Въпреки че беше бременна, тя все още настояваше, че няма да се омъжи за мен, ако не изоставя рекетите.
Той направи гримаса, която, ако бе млад, би минала за усмивка.
— Съгласих се да го направя. Бях готов да се съглася на всичко, ако това означаваше жената, която обичах, да се омъжи за мен. Но между нас казано, не знам дали щях да успея да стоя настрана. Може би след година или повече нямаше да ме свърта и щях да се върна, но в този момент наистина мислех да се откажа. Исках веднага да отидем и да се венчаем, но Макси отвърна, че трябва да пее тази вечер, че не може да си позволи да разочарова Джубили. Съгласих се при едно условие — че ще ми обещае, че това ще е последното й излизане пред публика. През онези дни дори и дума не ставаше една жена да иска да прави кариера. Всичко, което Макси желаеше, бе това, което исках и аз — собствен дом и деца.
Барет спря и погледна навън.
— Тя пя така хубаво тази вечер, както никога до този момент. Като птичка. Около десет спря, за да почине. Станах от масата и тръгнах към нея в гримьорната. По пътя се отбих… знаеш къде, и точно когато излизах, ръката ми бе на дръжката на вратата, чух първите изстрели и писъци. Веднага разбрах какво става. По това време бях дребна риба в бизнеса. Имам предвид, че продавах само на няколко места, основно в Харлем. По-голямата част от града се контролираше от един мъж на име Скалпини. Вече ми бе ясно, че Скалпини е чул за удара ми този ден и е побеснял, но мислех, че ще изпрати няколко души да се разберат с мен. Но той не постъпи така. Изпрати осем души в клуба на Джубили с печатни машини — автоматични пушки.
— Знаех, че търсят мен, но това, което ме интересуваше в момента, бе да се добера до Макси. Отворих вратата и излязох. Клубът бе пълен с истерично крещящи и бягащи хора и кръв. Кръв имаше навсякъде. Трябваше да отместя едно женско тяло, за да отворя вратата, после да премина през двама души, които крещяха на пода. Куршумите летяха навсякъде и един ме улучи в рамото, втори — в гърба, но продължавах да вървя. Страхувах се, че Макси ще напусне гримьорната си и ще дойде в клуба или пък хората на Скалпини ще започнат да я търсят. Макси не бе от този тип жени, които мислят първо за себе си. Тя не би избягала през задната врата, ако чуеше изстрели.