— Почти бях стигнал, когато нещо падна и ме удари по главата. Мисля, че беше полилеят. Каквото и да бе, аз изпаднах в безсъзнание. Когато се свестих, бяха минали часове, и над мен се бе надвесил мъж в бяла престилка. „Този е жив“, извика той и ме отмина. Хванах го за глезена и се опитах да го разпитам, но той ме ритна. Мисля, че отново съм изгубил съзнание, защото, когато отново се събудих на следващия ден, бях в болница, а рамото и гърдите ми бяха превързани. Мина още един ден, преди да разбера какво се е случило. Скалпини бе решил да се отърве от мен и от хората ми и изпратил да ни убият. За него нямаше значение, че в клуба имаше вероятно стотина души и повечето нямаха нищо общо с мен. Скалпини искаше да ни убие всичките и почти успя. Загубих седем души онази вечер.
Той спря за миг, а когато проговори отново, в гласа му имаше болка.
— Тази нощ загубих Джо. Той ми беше приятел от детинство и ми спаси живота, когато бяхме още деца. Той бе единственият човек в живота ми, на когото се доверявах напълно. Джо бе намерен мъртъв, с куршум в главата. Вероятно бе умрял веднага. Имаше около двадесет и пет убити и ранени. Но най-лошото бе, че Макси изчезна. Никой не знаеше какво се е случило с нея. Дълго след това я търсих, но от нея нямаше и следа. Тя си замина и бях сигурен, че грешката бе моя. Може би е знаела, че никога няма да заживея спокойно, може би не е искала бащата на детето й да бъде гангстер. Не знам. Всичко, което мога да кажа, е, че повече не я видях и не чух нищо за нея.
Той спря, после пое дълбоко дъх, за да се успокои.
— Животът ми се промени след онази нощ. Загубих двамата най-скъпи за мен хора — приятеля ми и жената, която обичах. Саманта, можеш ли да разбереш колко нещастен бях след тази нощ?
— Да — прошепна тя. — Зная как се чувства човек, когато е загубил всички скъпи хора.
— По-добре е да не говоря за годините след това. Не бях приятен за общуване. Не знам какъв бих станал, ако това не се бе случило — той сложи ръце на облегалките на стола. — След две години катастрофирах и гръбначният ми стълб бе засегнат.
Саманта сложи ръката си върху неговата, за да го успокои.
— Направих много неща в живота си, с които не мога да се гордея, но мисля, че щях да бъда друг, ако онази нощ не съществуваше. Доста съм мислил какво би се случило, ако Макси не бе останала да пее. Ако бяхме си тръгнали, преди да се появят хората на Скалпини, сигурно щяхме да сме женени, когато научехме какво се е случило. Ако тя бе тръгнала с мен, Джо щеше да дойде с нас и нямаше да умре.
Той се загледа в далечината.
— Ако Макси не държеше да остане да пее, всичко можеше да бъде различно — той се протегна и докосна Саманта по бузата. — Може би, ако бях се оженил и събуждайки се на другия ден, прочетях за клането, щях да се уплаша и да се откажа. Може би… — очите му се замъглиха. — Може би сега ти щеше да бъдеш наистина моя внучка, а не само кръвна внучка. Щеше да живееш с мен… — той се усмихна. — Може би не тук. Може би щях да живея в къща в предградията и да съм се пенсионирал като застрахователен агент — той докосна косата й. — И аз, като Мидас, бих дал всичкото си злато за топлината на детето.
ГЛАВА 13
— Чудно ми е какво ли се е случило с нея? — попита Саманта.
Двамата с Майк седяха в задния двор и ядяха китайска храна, поръчана от магазина.
— С кого? — попита Майк, въпреки че много добре знаеше за кого става дума.
— Ако баба ми не е напуснала дядо ми Кал, за да отиде при мистър Барет, къде е отишла?
— Това искаше да знае и баща ти — измърмори Майк, гледайки в чинията си. Нещо го тревожеше, но не можеше да определи какво точно. Напуснаха къщата на Барет веднага след като старецът свърши дългия си разказ. През целия път до Манхатън Саманта бе тиха, гледаше през прозореца с едва забележима усмивка, сякаш бе много, много доволна от нещо. Сега не ядеше, а си играеше с храната в чинията.
— Мислиш ли, че живее сам в тази огромна къща?
— Вероятно. Изглежда, е убил абсолютно всички, които е познавал през годините.
— Защо трябва да говориш толкова лоши неща за него? Мислех, че писателите би трябвало да обичат хората, за които пишат.
— О! А какво ще кажеш за авторите, които изследват серийните убийци. Не харесвам Барет и никога няма да го харесвам, но той ме интересува. Никой досега не се е опитвал да опише какво е направил през живота си. Никой не знае на какво е способен наистина.