Саманта мълча известно време и след това проговори:
— На мен ми се струва приятен.
Майк преглътна, преди да каже нещо. Трябваше да си поеме дъх, преди да заговори.
— Не мога да разбера жените и любовта им към сърцераздирателните истории. Един мъж, който не си виждала досега, ти разказа сълзлива история за загубена истинска любов и ти се побърка. На мен най-много ми хареса частта за Мидас. Чудя се дали не е изрепетирал речта си, преди да ти я каже?
Тя стана и се втренчи в него.
— А аз се уморих от твоята ревност! От първия миг, когато те срещнах, ти се държиш с мен, сякаш съм твоя собственост. Нахълтваш в собствените ми стаи, преследваш ме, унижаваш ме, или с една дума, направи живота ми нещастен. Аз дори не те познавам. Ти не означаваш нищо за мен.
— Знача повече за теб, отколкото Барет — каза Майк, стана и се наведе през масата към нея.
— Не, не значиш — отвърна тя тихо. — Той ми е дядо, последният ми жив роднина на земята.
Майк въздъхна тежко. Вече знаеше какво го тревожеше в изражението на лицето й, докато се връщаха от имението на Барет. Тя се бе усмихвала със задоволство, усмихвала се бе, сякаш бе открила нещо изгубено.
— Сам — каза той и протегна ръка да я докосне.
Тя се отдръпна. Не искаше да чуе какво ще й каже. Той можеше да си позволи да говори всичко за това, че е открила жив роднина, тъй като, изглежда, имаше хиляди роднини в цяла Америка. Човек като него вероятно не би могъл да разбере какво означава да си напълно, абсолютно сам на света. Не би могъл да разбере перспективата да вечеряш сам в Деня на Благодарността, понеже няма кого да поканиш или няма на кого да купиш подаръци за Коледа. Човек, който има много роднини, може да си позволи да бъде циничен с тях, да говори с насмешка различни неща, просто не би могъл да я разбере. Барет може да е извършил много ужасни неща в младостта си, може всичко, което Майк знаеше за него, да беше истина, но сега той бе един самотен стар човек. А тя също бе сама.
Отвратена от този мъж, който й беше чужд, тя понечи да влезе в къщата.
Майк застана пред нея и сложи ръце на раменете й.
— Сам, къде отиваш?
— Горе. Вярвам, че съм достатъчно свободна, за да ми позволиш да го направя.
Майк не я пусна.
— Искам да знам какво мислиш. Не ми харесва погледът ти.
— На мен не харесва как ме гледаш още от първия ден тук — тросна се тя. — Моля те, пусни ме. Трябва да си опаковам багажа.
— Няма да те пусна, докато не ми кажеш къде възнамеряваш да отидеш.
— Казах ти вече, че какво правя, какво съм направила не е твоя работа. Ще отида където поискам.
Майк се наведе да я погледне в очите, но тя се извърна.
— Отиваш при него, нали?
— Това не е твоя…
— Сам, не можеш да отидеш при този човек. Той е убиец!
Тя го погледна с отвращение.
— Той е деветдесетгодишен и е прикован на инвалиден стол. И каква причина може да има да ми причини зло? Не съм богата, така че не може да желае парите ми. Съмнявам се, че би желал секс. Може и да е измислил цялата история, за да накара внучката на Макси да прекара с него последните години от живота му. Ако е така, какво лошо има? Той е самотен стар човек, а аз… — спря, защото не желаеше да продължи.
— Хайде, кажи го. Ти си самотна млада жена — гласът му стана по-мек, ръцете му се спуснаха по нейните. Той се приближи. — Кажи ми какво искаш Саманта? Кажи ми какво искаш и аз ще се опитам да ти го дам. Любов ли искаш? Тогава аз…
Тя се измъкна от прегръдките му.
— Не смей да казваш, че ще ми дадеш любов. Получила съм достатъчно от алчни млади мъже и нямам нужда от повече. Какво трябва да ти кажа, какво да направя, за да те накарам да разбереш, че говоря сериозно. Не желая да остана в тази къща с теб! Не искам и да легна с теб! Не искам да имам нищо общо с теб!
Майк я гледа втренчено известно време, а гневът му постепенно отстъпи на учудването и накрая прерасна в примирение.
— Свободна си да правиш каквото пожелаеш. Сутринта ще отида до банката и ще ти донеса парите. Чек е добре, нали?
— Да, чудесно — отвърна тя, обърна се бързо и тръгна по стълбите. Спря на първата площадка и се обърна към него. — Майк, оценявам това, което се опита да направиш за мен. Искрено вярвам, че наистина чувстваш това, което казваш. Но просто не ме познаваш. Мисля, че си бе създал представа за мен, че съм… — тя си пое дъх. — Че съм една от твоите ранени птички. Но аз не съм такава, Знам какво искам.
— Барет — каза той стегнато. — Ти искаш да отидеш при този старец, защото той каза, че вероятно ти е роднина, Той никога… — не можа да каже нищо повече, защото Саманта побягна по стълбите.