Когато се качи горе, тя затвори вратата и заключи. Не че имаше някаква полза, помисли си с отвращение, той има собствен ключ.
Извади големия куфар от гардероба, сложи го на леглото и започна да подрежда багажа си. С всяка нова, красива дреха, която слагаше в куфара, усещаше как се увеличава тъгата й, че напуска тази къща, която донякъде й бе станала близка. Но направи всичко възможно да затвърди решението си и продължи да подрежда.
Когато бе подредила половината куфар, седна на ръба на леглото. Къде щеше да отиде? Мистър Барет не бе направил и намек, че я моли да живее с него, въпреки че тя бе забелязала, че той се нуждае от домакиня, която да се грижи за занемарената къща. А Майкъл Тагърт не искаше нищо друго освен секс. Винаги я бе забавлявала реакцията на мъжете по този въпрос. Когато не успеят да завладеят една жена, смятат, че са се провалили. Понякога си мислеше, че когато един мъж й додява непрекъснато, просто трябва да легне на леглото и да му даде това, което иска, за да го разкара. Може би така трябваше да постъпи и с Майк. След като получеше това, което искаше, той нямаше да се интересува дали тя е в къщата, или е отишла да живее с бивш гангстер, или пък какво въобще прави.
Стана и продължи да опакова. Не желаеше да даде на Майк, това, което той искаше, не желаеше да го чува да изрича всички думи, които мъжете говорят, когато искат да се вмъкнат под полата на жените — че я обича, че иска да прекара остатъка от живота си с нея, че тя е всичко за него. Не искаше, защото до този момент той й бе приятел. Беше мил през цялото време, само на моменти деспотичен. Ако трябваше да бъде честна спрямо себе си, намираше ревността му ласкаеща. Той прекара доста време с нея. Денят, когато ходиха на покупки, бе един от най-щастливите в живота й. Бе я накарал да се смее, да забрави смъртта, която я следваше през целия й живот.
Понечи да сложи чифт обувки в куфара, но се спря. Щеше да помни през целия си живот времето, прекарано с Майк. Щеше да помни скандалите им, как я вбесяваше с всяко свое действие. Щеше да помни как изглеждаше, когато току-що бе излязъл изпод душа, с мокра коса, само по джинси, гол до кръста и бос. Щеше да помни всяко докосване, всеки поглед. Щеше да помни как се усмихва, леко повдигайки едната си устна, саркастично и с неверие, че въобще има за какво да се усмихва.
Хвърли обувките в куфара. Може би ще е най-добре да отиде в Сиатъл. Сигурно ще е прекрасно да живее сред влажна и гориста местност. След сушата на Санта Фе щеше да е по-добре да живее на мъгливо и влажно място.
Прибра нещата си и остави куфара на пода. На сутринта тръгваше. Какво щеше да направи? Ще вземе такси до летището, ще отиде на гишето и ще каже, че иска билет за следващия полет?
— Не е добре обмислено, нали Сам? — каза тя и се усмихна, че се нарича Сам. Когато стана на единадесет години и половина, започна да усеща пола си и обяви на семейството си, че не желае да бъде наричана с момчешко име. От този момент нататък трябваше да я наричат Саманта. Баща й и дядо й с готовност се съгласиха, но майка й я вбеси, понеже се разсмя и продължи да я нарича Сам. След смъртта й никой не я бе наричал Сам, докато не срещна Майк.
Огледа стаята, мебелите на баща й и за първи път си помисли, че тя би харесвала други завеси. Може би розово и сигурно би сложила подходяща покривка на леглото.
Разкопча блузата си, съблече се, облече нощницата си и отиде да се изкъпе. На новото място, където щеше да живее, щеше да прави каквото си поиска.
Всичко стана изневиделица. Спеше спокойно, а миг по-късно нечия ръка я стискаше за гърлото и тя се бореше за живота си. Впи нокти в ръката, която я душеше, но дори и тогава човекът не отпусна хватката.
— Къде са парите на Сакатия Джо? — прошепна той.
Лунната светлина, която проникваше през прозореца, й позволи да види, че той има чорап на главата си.
— Къде са парите на Сакатия Джо? — повтори той, но не намали натиска върху гърлото й, за да може тя да му отговори.
Саманта се опита да го ритне, но той бе застанал така, че не можеше да го достигне. Освен това вече се задушаваше и губеше сили. Майкъл, помисли си и използва силата, която й бе останала да удари с пета по стената. Един, два, три пъти. После почти загуби съзнание, тъй като натискът продължаваше.
Ръката рязко се дръпна от гърлото й, но тя не можа да си поеме дъх. Сякаш някои части от дихателните й органи бяха счупени и колкото и да се опитваше да диша, никакъв въздух не достигаше до дробовете й. Дори, когато седна в леглото, хванала с ръка гърлото си, не можеше да диша.
Чу шум от удар, обърна се и видя сянката на Майкъл, който се биеше с мъжа, който се бе опитал да я убие. Майк бе доста по-едър от него, по-силен и когато юмрукът му се заби в лицето на мъжа, той не успя да запази равновесие. Мъжът падна с трясък на пода, а Майк се хвърли към нея и я взе в ръце.