Най-много я впечатли устата му. Имаше най-красивата уста, която бе виждала. Тя бе сочна и изваяна, изглеждаше едновременно нежна и мъжествена, и тя не можеше да отдели очите си от нея и когато видя тези устни да се приближават към нейните, не се отдръпна. Той докосна устните й нежно, сякаш искаше разрешение. Саманта реагира инстинктивно, водена от някаква нужда и от нещо много по-дълбоко. Отвори устните си и той я притисна. Ако животът й зависеше от това, не би ги отделила от топлата му сладка уста. Когато сложи ръка на гърдите му, за да го спре, усети кожата му. Никога не бе докосвала толкова мъжко рамо — твърдо, силно, мускулесто. Ръката й се плъзна по мускулите му, а пръстите й се забиха в якото му тяло.
Когато ръката й го прегърна, той се наведе и голямото му, силно, тежко тяло я притисна към стената. Ръката й се плъзна по гърба му под отворената отстрани риза и докосна очертаните му мускули.
С въздишка, отронила се от устните й, тялото й започна да потъва в неговото.
Като сложи голямата си ръка зад главата й, обърна я настрана и започна да я целува с цялата страст, която бе пропуснала в живота си. Целуваше я така, както винаги бе мечтала и искала да я целуват. Целуваше я така, както свършват приказките, както пише в книгите, че трябва да почувстваш целувката, целуваше я както никой досега не я бе целувал.
Когато той промуши крака си между нейните, Саманта го прегърна през врата, като го притисна колко то може по-близо.
Той отдръпна устните си от нейните и започна да я целува по врата, по ухото, а ръцете му галеха гърба й. Обхвана с ръце задните й части и я повдигна така, че тя се опря на бедрото му, после повдигна крака й и го сложи на кръста си.
— Хей, Майк, събираш тълпата.
Отначало Саманта не чу гласа. Тя не чуваше нищо, само усещаше.
Мъжът се отдръпна. Отдръпна устните си от лицето й, сложи ръка на бузата й, като я галеше с палеца си, усмихвайки се.
— Хей, Майк, това да не е някоя отдавна изчезнала братовчедка или я забърса на улицата?
Навеждайки се, мъжът целуна нежно Саманта и свали крака й от кръста си.
Когато той се отдръпна, Саманта започна отново да разсъждава. Отначало се почувства ужасена от това, което бе направила. Опита се да си измъкне ръката, но той веднага я хвана.
Пред тях стояха трима потни мъже, които изглеждаха сякаш носят цигарите си в ръкавите на фланелките и пият бира за закуска. И тримата имаха цинично и самодоволно изражение на лицата, сякаш знаеха нещо, което не би трябвало да знаят.
— Ще ни представиш ли?
— Разбира се — отвърна мъжът и избута Саманта напред. — Бих желал да ви представя… — той се обърна към нея въпросително.
— Саманта Елиът — едва успя да прошепне тя.
— О, така ли? — каза мъжът, после отново погледна тримата мъже, които се побутваха, след като разбраха, че Майк не познава жената, която преди малко целуваше така, сякаш възнамеряваше да я изяде.
— Искам да ви представя моята наемателка — каза мъжът, усмихвайки се. — Тя ще живее с мен в къщата.
Гордостта и удоволствието прозираха в гласа му.
С рязко движение Саманта се освободи от прегръдката му. Тъкмо се бе успокоила, че унижението й няма да бъде толкова голямо, когато разбра кой е мъжът, се ужаси. Ужас, унижение, паника, погнуса — това бяха чувствата, които се бореха в нея и й се искаше да избяга или да умре. Дори и двете.
— Съквартирантка, а? — смеейки се вулгарно, единият от мъжете я огледа.
— Ако искаш да живееш с мен, гадже, само ми кажи — каза вторият мъж.
— С теб и с жена ти — каза третият, като удари другия в ребрата. — Скъпа, аз не съм женен. Наистина ще се грижа добре за теб. По-добре от Майк.
— Разкарайте се оттук! — изкрещя Майк, но без злоба или яд, просто весело и им хвърли топката.
Единият от мъжете хвана топката и тримата продължиха по улицата, побутвайки се и смеейки се.
Мъжът се обърна към нея.
— Аз съм Майк — подаде ръката си, но Саманта само го изгледа. — Майкъл Тагърт — след като тя отново не реагира, той започна да обяснява. — Вашият хазяин. Вие ми писахте, спомняте ли си?
Без да каже и дума, Саманта мина покрай него, внимавайки да не го докосне, и се качи по стълбите. Взе си багажа, преди той да я настигне.
— Изчакайте за момент да отключа. Надявам се, че апартаментът ще ви хареса. Наех хора да го почистят и да сложат чисти чаршафи. Съжалявам, че не бях тук да ви посрещна, но бях загубил представа за времето и… Хей! Къде отивате?
Хванала двата си куфара, Саманта си бе тръгнала и вече бе подминала три къщи, когато той успя да отключи.
Вземайки по две стъпала наведнъж, Майк я настигна и застана пред нея. Посегна да вземе куфарите й, тя се отдръпна и се опита да го заобиколи, но той я спря.