Докосна ухото й. Бе толкова нежна и самотна, а той може би бе твърде суетен, но се чувстваше, сякаш й бе спасил живота два пъти — когато я измъкна от съня й и нощес, когато трябваше да разбие вратата, за да влезе. Щеше да сложи решетки на прозорците още утре, за да е спокоен.
— Ще си на сигурно място, мила — прошепна той. — Ще те пазя и…
Ще те накарам да се смееш, помисли си, ще те накарам да не се дърпаш, когато искам да те докосна.
Мина известно време, преди Саманта да престане да трепери, преди да може да диша достатъчно спокойно, за да дойде на себе си. Видя дупка във вратата, която Майк явно бе направил, за да влезе.
— Как?… — прошепна тя, намръщвайки се от болката, която почувства в гърлото си. Бе се притиснала до него, държеше го колкото може по-здраво, както и той нея. Не искаше да мисли за страха си, страх, от който я втрисаше.
— Чух те — отвърна Майк. — Чух ударите по стената и разбрах, че нещо не е наред. Помислих си, че си паднала и си се наранила. Не съм и мислил… — нямаше намерение да й обяснява какво почувства, когато видя онова копеле да се опитва да я убие. Сега се чудеше как не го утрепа веднага, но единствената му мисъл бе да се добере до Сам, да разбере, че е добре, и не искаше да губи и секунда да бие този тип.
— Просто лежи спокойно — каза той нежно. — Блеър ще е тук след малко. Искам да те прегледа, за да се уверя, че си добре.
— Братовчедка? — успя да каже Саманта, повдигна глава и се усмихна.
Майк не отговори на усмивката й. Вече бе овладял страха си. Когато видя мъжа, наведен над Сам, не се замисли какво прави този мъж тук. Единствената му мисъл бе да я спаси. Но сега се чудеше защо този крадец се бе опитал да я убие. Защо не бе взел каквото му трябва от кутията с бижута, без да прави опит да я убие.
— Сам?
Тя се притисна до гърдите му. Преди минути се бе борила за живота си и в момента се чувстваше сигурна, както никога досега.
— Каза ли нещо мъжът? Нарече ли те по име, попита ли те нещо?
Тя поклати глава. Спомняше си смътно, че мъжът каза нещо, но не си спомняше какво. Искаше да забрави случилото се.
Това явно го задоволи, защото усети как се отпусна, когато му отговори отрицателно. Сложи ръка на бузата й, тя му се усмихна и той й отвърна.
— Не бих желал да ти се случи нещо, Саманта — каза той, целувайки я по челото и притисна главата й до гърдите си.
Малко след това се позвъни. Майк я остави нежно и хукна по стълбите. След минута в стаята влезе красива, млада жена с лекарска чанта. Професионално и внимателно тя прегледа Саманта. Докато я преглеждаше, говореше с Майк, който стоеше зад нея само по бельо, изглежда, без да му пука, че беше почти гол пред две жени.
— Какво се случи? — попита Блеър, докато опипваше гърлото и врата на Саманта.
— Някакво влечуго се вмъкнало през прозореца — отвърна Майк. — Сам сигурно се е събудила и го хванала да прибира кутията й с бижута, не знам точно.
Саманта поклати глава.
— Аз… спях — каза тя и се намръщи, защото всеки опит да каже нещо й причиняваше болка.
На Майк не му бе приятно да чуе това, но Саманта сигурно се бе завъртяла или помръднала, което е накарало крадеца да се опита да я убие. Не му се искаше да мисли, че се е появил нов убиец маниак, който обаче убива по големите градски къщи. Погледна прозорците и се замисли какви решетки да сложи, но после видя куфара на Саманта на пода и разбра, че няма нужда от тях — тя си тръгваше сутринта.
Блеър свърши прегледа.
— Мисля, че ще си добре. Просто почивай и не говори. Ще ти дам успокоително, за да можеш да спиш.
Саманта кимна, взе хапчето и отпи от чашата, която Майк й държеше. Очите й се разшириха, когато Майк я взе и започна да слиза надолу.
— Ще спиш долу, за да мога да те пазя — обясни той, а тя не се възпротиви. Съмняваше се, че каквото и да е успокоително ще й помогне да заспи. Знаеше, че ще лежи будна, вземайки всяка сянка за човек или хора, които се опитват да я убият.
Майк я остави внимателно в леглото си, сякаш беше дете, после излезе с братовчедка си. Саманта ги чу да разговарят тихо. Затвори очи.
— Как е тя? — понита Майк.
— Чудесно — отвърна Блеър. — Здрава е и силна, а и няма сериозни наранявания. Ще се оправи за ден-два. Гърлото й е възпалено, нищо повече — тя затвори чантата си, обърна се и го погледна. — Майк, знам, че не е моя работа, но…
— Искаш да ме попиташ какво означава тя за мен? Или нещо подобно? Съвсем честно да ти кажа, не знам.