— Нямах намерение да те питам нищо за личния ти живот — тросна се тя, карайки Майк да се усмихне. — Не е ли странно, че Саманта не плаче? Ако някой се бе опитал да ме убие, бих наводнила стаята. Не мислиш, че е в шок, нали?
Майк не знаеше какво да й отговори, но сега, когато се замисли, наистина му се стори странно, че тя не плака. Сестрите му ревяха за щяло и не щяло.
— Не знам. Може би плаче тайно.
— Може би — каза Блеър. — Но все пак я наглеждай. Ако положението не се промени до сутринта, обади ми се.
Когато Майк й благодари, че е дошла посред нощ, тя каза:
— Дай да прегледам главата ти. Ще махна конците следващата седмица — каза тя, след като разгледа раната му на светлината. — Изглежда, ти се случиха доста неприятни неща в последните дни. Първо някой те удря с камък, а после някой се опитва да убие младата дама, която живее при теб. Не мислиш, че двата случая са свързани, нали?
— Не, разбира се — отвърна Майк, но Блеър усети фалшива нотка в гласа му.
— Хм — каза тя, целуна го по бузата и си тръгна.
Лицето на Майк се разведри, когато влезе в стаята и видя Саманта, увила се в одеялата му. Погледна го сънено, когато седна на ръба на леглото и взе ръката й. Все още носеше годежния пръстен, който сложи на ръката й вчера.
— Мъжът…
— Ш-ш-т! Не говори.
Тя се усмихна, когато Майк целуна ръката й.
— Той каза: Къде са парите на Сакатия Джо?
Добре, че очите й бяха затворени и не видя ужаса, който се изписа на лицето му, страхът, който се появи в очите му.
ГЛАВА 14
— Добро утро — каза ведро Майк, докато слагаше белия плетен поднос в скута й.
Тя седна на леглото, сънена, с размътено от успокоителното съзнание. Потръпна, когато се опита да преглътне.
— Донесох мляко с ванилия, ягоди и пресен портокалов сок. Има и кроасан, ако можеш да преглъщаш.
Тя му се нацупи. Изглеждаше ужасно весел на сутринта, след като предишната нощ някой се бе опитал да я убие.
Изяде една лъжица ягоди и отново се намръщи от болката в гърлото, докато преглъщаше. Но Майк, изглежда, не забеляза. Седна на ръба на леглото, както правеше често, и изяде няколко ягоди.
— Знаеш ли, Сам, доста мислих.
Тя отвори уста да се пошегува с него, но болката бе твърде голяма, за да се и опитва да говори.
— Мислих, че си права, че аз въобще не се съобразявах с това, което искаш и през което си минала. Баща ти почина скоро, а и един развод може би е нещо ужасно. На всичко отгоре баща ти написа завещание, което те накара да дойдеш в град, който мразиш, и да вършиш неща, които не желаеш. А аз сигурно съм се държал ужасно.
Тя го гледаше, а в главата й се въртяха всички възможни цинизми, които можеха да й дойдат наум. От опит знаеше, че щом един мъж започне да говори за чувствата на една жена, той иска нещо. Усмихна се окуражаващо на Майк, мислейки, че изглежда пълна със самосъжаление.
— Да, добре, мислих си, че се нуждаеш от почивка, истинска почивка. Някъде на хладно, далеч от горещината на Ню Йорк. Някъде по крайбрежието например. Затова снощи говорих с Рейни, помниш го, нали? Братовчед ми, който, изглежда, те очарова. Както и да е. Рейни отива в Уорбрук, това е град в Мейн. Намира се на края на един полуостров и е изумително красив. Рейни ще е там с цялото си семейство. Имат чудесна лятна къща. Можеш да си почиваш, да четеш, да се разхождаш с лодка в морето, да ловиш риба, да правиш каквото пожелаеш. Можеш да останеш там цялото лято, ако искаш. Бях толкова уверен, че идеята ще ти хареса, че Рейни ще дойде този следобед да те вземе и заведе в Уорбрук. Не е ли чудесно?
Докато той говореше, тя го гледаше втренчено. Очите му бяха кръвясали, сякаш не бе спал цяла нощ, а освен това в погледа му имаше нещо, което не бе виждала преди. Защо толкова много бързаше да я изведе от града? Защо я изпращаше някъде с мъжа, от когото я ревнуваше само преди няколко дни?
Изпращаше я в малък отдалечен град, на някакъв полуостров, място, където роднините му ще я наглеждат и ще се грижат за нея. Не можеше да повярва, че той я изпраща извън града, защото смята, че тя се нуждае от почивка. Само преди два дни смяташе, че й е нужно точно от обратното.
Замисли се за предната нощ, като се опита да си спомни точно какво се бе случило. Майк продължаваше да й разказва за града, който само преди време бе описал като един скучен град на брега на океана. Сега казваше, че там е рай, че роднините му Монтгомъри са най-милите, най-сладките хора на света. Непрекъснатото повтаряне на фразата „те ще се грижат за теб“ я накара да се усъмни в искреността на намеренията му.
Пресегна се и взе бележника и молива.