„Кой е Сакатия Джо?“
Откъсна листа и му го подаде. Той пребледня и тя разбра, че този въпрос бе отговорът на подозренията й.
— Имаш чудесен почерк, знаеш ли? Красиво „О“ и „А“. Ще трябва да оправя своя.
„Кой е Сакатия Джо?“, отново написа тя и му подаде бележника.
Майк я гледаше като хванат в капан. Легна на леглото с притворени очи, сякаш агонизираше.
— Саманта — каза той уморено, а тя бе разбрала, че я наричаше Саманта само когато го дразнеше. — Саманта, това не е детска игра. Това е опасно и не е шега. Нямах никаква представа, че е опасно. Ако го знаех, нямаше да те въвличам. Но сега всичко, което мога да направя, е да те измъкна оттук и да те изпратя на сигурно място.
„Ако не ми кажеш кой е Сакатия Джо, ще се обадя на дядо ми и ще го попитам!“, написа тя.
Агонията от лицето му изчезна, появи се истински страх.
— Не знаеш какво говориш — каза той тихо, но с тон на човек, който едва се сдържа да не експлодира от ярост. — Трябва да ми се закълнеш, че никога няма да се обадиш на това копеле.
„Той ми е дядо!!!“, написа тя. Майк стана от леглото и се разхожда няколко минути из стаята.
— Сам, аз направих грешка, огромна грешка. Казах ти още в началото, че завещанието на баща ти е отвратително. Още тогава трябваше да направя това, което бе нужно. Да освободя парите, без да те карам да се срещаш с Барет. Но бях алчен, исках да се срещна с него. Никой не го е виждал от години и аз… — спря и разтри очи. — Не знам дали Барет ти е дядо или не, но знам какъв човек е той. Не съм ти разказал достатъчно. Нарочно не го направих, защото се страхувах, че ще откажеш да се срещнеш с него, ако научиш истината. И сега си плащам за това.
Той отмести подноса от скута й, после седна на леглото и взе ръката й.
— Постоянно повтаряш, че те лъжа. Може би е така, но мислех, че имам сериозна причина — докосна къдриците на врата й. — Снощи можеха да те убият и мисля, че това е моя грешка — каза той меко. — Трябваше да ти кажа всичко отначало и да ти дам парите веднага след като баща ти умря. Не трябваше въобще да ти позволявам да дойдеш в Ню Йорк.
Тя взе ръката му да го успокои, защото изглеждаше искрено разтревожен за това, което се случи с нея. Когато я погледна, тя му се усмихна, но той не й отвърна.
— Ако ти кажа това, което знам, ще напуснеш ли града? Ще отидеш ли с братовчед ми и да живееш под тяхна закрила, докато аз разреша нещата?
Как можеше да му обещае такова нещо? Та тя все още не знаеше за какво говори. Наистина си мислеше, че някакъв крадец се е опитал да я убие, но сега започна да разбира, че мъжът е търсил нея. Защо? Какво е мислил, че знае, заради което да иска да я убие?
Виждайки неохотата й, Майк разбра какво мисли. Може би не заслужаваше доверието й, след като я използва да се срещне със стареца. Преглътна. Нито една книга на този свят не струваше колкото един човешки живот.
— Първо искам да ти разкажа за Барет — каза меко. — Искам да разбереш що за човек е той, Сам, не желая да възвеличаваш този мъж. Фактът, че той може да е, а може и да не е твой роднина, не е причина да го даряваш с божествен характер.
Той присви устни при изражението на лицето й и яростния начин, по който пишеше на листа.
„Той може да е вършил лоши неща в миналото, но…“.
Той хвана ръцете й, преди да успее да довърши изречението. После я пусна и се постара да се успокои.
— Чу, че го наричат Док, нали? Имаш ли някаква представа защо го наричат така? Не, не ми отговаряй. Сигурно ще ми кажеш, че защото е защитил докторска титла в някой университет — замълча и я погледна сурово. — Док идва от прякора му. А той е Хирурга.
Тя отвърна глава, но Майк я хвана за челюстта и я обърна към него.
— Не ме интересува дали искаш или не да чуеш това, което така ли иначе ще ти разкажа. Когато Барет е бил деветгодишен, майка му, която била проститутка, го изоставила. Съмнявам се дали някой знае кой е баща му. Но каквато и да е била майка му, той, изглежда, е бил привързан към нея, така че доста се разстроил, когато го напуснала. Години наред малкото слабо момче правило всичко, което му падне, за да оцелее. Първата година гладувал, но после откраднал един кухненски нож от един ресторант и се научил как да го използва. Една история разказва (нещо, което не мога да твърдя със сигурност), че е истина, че отрязал пръстите на друго дете, което се опитало да вземе храна от кофа за боклук, която Док смятал за своя територия.
— Не — прошепна Саманта, слагайки ръка на гърлото си, усещайки болката.
Майк продължи.
— Когато Барет бил четиринадесетгодишен, бил толкова недохранен, че изглеждал на десет години и бил уморен да се бори за прехраната си ден за ден. Скалпини бил шефът на престъпния свят по това време и той решил да работи за него. При опитите си да се добере до Скалпини Барет трябвало да преживее доста ужасни моменти при срещата с бодигардовете му. Но една вечер, Скалпини тъкмо бил седнал да вечеря в любимия си италиански ресторант, Барет успял да се добере до него. Телохранителите се опитали да го изхвърлят, но Скалпини, пожелал да изслуша момчето. Барет казал, че иска да работи за него и ще направи всичко, което му каже. Всички, включително и Скалпини, започнали да се смеят, но Скалпини казал, смеейки се: „Донеси ми сърцето на Гуцо, момчето ми, и ще ти дам работа.“