„Намерили ли са ги?“, написа Саманта.
— Нищожна част — каза Майк. — Една сметка от сто долара е била платена с тези пари през 1965 г. в Париж.
Датата я стресна. Очите й се разшириха.
— Точно така — каза Майк. — Точно една година след като баба ти е напуснала съпруга и семейството си. Това се е случило тридесет и седем години след клането и никой не е търсил парите. Старата сметка била открита от един служител с доста набито око. След като я открили, търсили и други сметки, но не открили нищо повече, нито успели да заловят някого. Служителят, който открил сметката, се бил върнал след шестмесечно отсъствие, време достатъчно да бъдат изхарчени трите милиона, а банкнотите да преминат през банката незабелязано.
Тази информация бе твърде много за Саманта.
Майк взе подноса и тръгна към вратата. Върна се и й каза, че иска тя да поспи, че се нуждае от почивка след това изпитание и че трябва да лекува гърлото си. Но тъкмо понечи да я завие и се спря.
— Кога си плакала за последен път? — попита той нежно.
Тя се обърна намръщено. Обърна я към себе си.
— Няма да си тръгна и няма да ти позволя да не ми отговориш! — подаде й молива и бележника.
Тя го погледна яростно и написа:
„Плаках в деня, когато директорът дойде да ми каже, че майка ми е мъртва.“
ГЛАВА 15
Саманта не напусна Ню Йорк този следобед, но обеща на Майк да остане само два дни — толкова, колкото Блеър каза, че ще е нужно да се оправи гърлото й и, да може да говори. Истината бе, че тя трябваше да вземе решение и си мислеше, че ще е по-добре, ако остане тук, отколкото да отиде на непознато място.
Не бе лесно да убеди Майк, защото той държеше тя, да напусне града и да отиде на сигурно място. Не желаеше тя да има повече нищо общо с Док и с него, както и с цялата му работа около книгата. Попита го дали ще продължи да пише биографията. Той отговори утвърдително, но тя не му каза, че той също не е в безопасност, тъй като някой можеше да реши, че той знае нещо за парите на Сакатия Джо, нито пък че е замесена нейната, а не неговата баба.
Просто не искаше да напусне къщата на Майк, да седне в някаква кола с друг мъж и да отиде на друго място. Тя не искаше да напусне Майк.
Когато се събуди, беше късно следобед. Майк й донесе обяда на поднос. Изглеждаше уморен и не се беше бръснал от два дни. Искаше тя да си легне, но тя му показа с жестове, че ще си държи устата затворена, само ако й позволи да седне на дивана, а не да лежи.
След като се съгласи неохотно, той я вдигна и я занесе в библиотеката. Сложи я на дивана, сякаш бе безпомощна, и покри краката й с леко одеяло. Остави я, върна се на бюрото си и започна да разглежда книжата си.
Саманта го гледаше и си мислеше, че би желала да знае повече за мъжа, който би могъл да е или не неин дядо. Затова написа на Майк, че иска да печата бележките му. Той отказа да й разреши да седне на бюрото с компютъра и я попита няма ли някакви малки компютри. Тя му описа един лаптоп. Той я накара да му напише каквото трябва, за да го поръча. Тя се опита да го убеди, че тези компютри са твърде скъпи и че тя може да седне на бюрото, той отказа да я слуша. Накара я да напише името на един мощен лаптоп, а тя импулсивно написа и „Кинг куест V и мишка“. Майк се обади в магазина и за два часа оборудването бе доставено.
Докато Майк се къпеше, тя стана от дивана и включи мишката и графичната игра на цветния екран на големия компютър. Когато той излезе гол до кръста, тя си помисли, че сърцето й ще спре, но очите му бяха вперени в екрана. Приближи се до компютъра като хипнотизиран. Докосна мишката и когато видя, че малкото човече мърда, се запали. Саманта гледаше усмихната красивия му гол, широк гръб. Въпреки че не можа да се научи да печата, само за няколко минути се справи с основните правила на играта.
Дремеше през цялата вечер. Събуди се само когато Майк я вдигна и инстинктивно започна да се съпротивлява.
— Аз съм — прошепна той. — Майк, никой друг.
Тя се успокои за минута, отпусна се сънено в него, усещайки болката в гърлото си. Но когато я сложи на неговото легло, пак се уплаши и се опита да се отдръпне от него.
Стреснат, той отстъпи, а лицето му почервеня от гняв.
— Аз не съм насилник — каза през зъби. — Няма да те нараня, както и не бих легнал с жена, която не го желае — обърна се и отиде до вратата. Преди да загаси, се обърна към нея. — Ако имаш нужда от мен, в съседната стая съм.