Тя полежа известно време будна. Лежеше на възглавниците, на които бе спал той, и гледаше тавана. Неадекватна, помисли си. Винаги беше неадекватна, когато ставаше дума за мъже.
Когато се събуди сутринта, отначало не разбра къде се намира, но когато усети, че е в стаята на Майк, я обзе чувство на сигурност. Някой, знаеше, че това е Майк, бе оставил чисти дрехи на стола. Стана, сложи си джинсите и тениската, които й бе оставил. Нямаше обувки, сякаш тя щеше да избяга, ако й оставеше обувки. Отиде в банята. Банята на Майк. На етажерката имаше няколко кутии и шишета. Всичко бе чисто и подредено. Взе едно шише с одеколон, помириса го, усмихна се и го остави. Дръпна плъзгащата се врата към душа, за да разгледа шампоана му.
В банята имаше още една врата. Отвори я и видя друга спалня. Леглото бе разхвърляно, явно някой скоро бе спал в него. Майк бе прекарал нощта в тази стая, стаята най-близо да нейната.
След като разгледа банята, се върна в спалнята и като си каза, че не трябва да го прави, отвори вратата на гардероба. Беше много голям и тя спокойно можеше да влезе в него. Имаше отделения за дрехите му, които бяха грижливо подредени. Нямаше много дрехи, но всички бяха от най-добро качество. Докосна ръкава на кремаво сако от естествена коприна. Откачи го и го разгледа. Широки рамене и вталено в кръста. Явно бе, че Майк не би могъл да си купува конфекция — шиеше си по поръчка. Етикетът показваше, че е шито в Лондон.
Остави костюма и прокара ръка по ризите и панталоните му. Докосна перфектно излъсканите обувки, подредени на лавици, като във всяка една имаше дървено трупче. Затвори гардероба и се върна в спалнята.
До стената имаше огромен шкаф. След моментно колебание тя отвори чекмеджето. Бельо, пуловери, а едното бе пълно с износени дрехи и чорапи. На дъното на едното видя нещо в сребърна рамка. Не можа да сдържи любопитството си. Вдигна го и видя снимка на много красива млада жена с дълга черна коса и интелигентно, почти аристократично лице. „С цялата ми любов, Ванеса“ бе написано на снимката.
Остави снимката на същото място. Чудеше се на Майк. Защо бе скрил снимката и не желаеше тя да научи, че има стабилна приятелка, която му даваше цялата си любов. Разбира се, всеки мъж би желал една жена да мисли, че е единствена, нали? Спомни се, че Майк й каза предната вечер, че не е насилник. Той не се бе опитал да й направи нещо, но тя си помисли, че ще го стори.
Отиде в кухнята. Майк седеше на масата. Поздрави го, но той се държа студено и й отвърна, че трябва да е в леглото. Искаше да му се извини за снощи, за това, че се бори с него след, като й бе спасил живота. Искаше да му каже, че причината не е в него, а в нея, че тя е човекът, който има проблеми, но не можеше да се реши да напише това, което чувстваше. Върна се мълчаливо до леглото си, взе една книга, но не започна да чете.
По-късно сутринта Блеър дойде и прегледа гърлото й. Каза, че е добре, но препоръча да не говори поне още един ден. Блеър и Майк отидоха в хола, Саманта стана след минута и ги последва.
Блеър се бе навела над Майк и преглеждаше раната му. Не я забелязаха и тя се качи в стаята си и си сложи малко грим. Когато слезе долу, Майк беше в градината и бе сложил обяда.
— Искаш ли да хапнеш? — попита, без да я погледне.
Тя понечи да отвори уста, но се спря. Как можеше да му обясни нещо, което самата тя не разбираше?
Слънчевата светлина блестеше в косата му и тя виждаше остриганата част и бялата му кожа. Приближи се, докосна ръката му, но той не помръдна. Окуражена, пристъпи още по-близо и разгледа раната му. Имаше десет шева. Бе сигурна, че нараняването му има нещо общо със следите от пръсти по гърлото й.
Импулсивно целуна раната му. Той седеше неподвижен, без да се опитва да грабне, да я хвърли на земята, да разкъса дрехите й.
Отдръпна се и седна срещу него. Гледаше я странно, сякаш се опитваше да си я обясни. Искаше да му каже да не се старае да си я обяснява, защото тя не е като другите и не се вписва в никакъв калъп.
Майк не каза нищо. Ядеше и пазеше мислите си за себе си.
В един телефонът звънна. Той вдигна и когато заговори, се усмихна.
— Това е чудесно. Поздравления. Изчакай минута, ще попитам Сам — сложи ръка на слушалката и се обърна към нея. — Имаш ли настроение за гости. Моя приятелка току-що си е взела последния изпит и празнува. Тя и още няколко души биха желали да дойдат.
Саманта кимна усмихната, въпреки че бе разочарована от повечето приятели на Майк. Вече се бе срещнала със стриптизьорките и спортистите. Какъв изпит е взела тази жена? За барман?
Сложи си висока яка, за да не виждат следите по врата й. Когато след час се срещна с приятелите на Майк, бе приятно изненадана. Бяха четирима — една семейна двойка — Джес и Ан, женени от шест седмици, а другите бяха сгодени — Бен и Кори. Кори бе взела изпит, който й позволяваше да практикува като юрист. Каза на Саманта, че е израснала в същия малък град Чандлър в Колорадо, където бе роден и Майк.