Когато четиримата възторжени млади хора влязоха в къщата, носейки бутилки шампанско, и видяха Саманта на дивана, веднага си помислиха, че двамата живеят заедно. Майк бе този, който им обясни.
— Саманта ми е наемател. Държи апартамент на горния етаж.
Каза, че е паднала върху парапета и си е наранила гърлото, така че не може да говори. Сам бе увита в блузата си, страхувайки се да не видят белезите от пръсти, които още личаха.
Когато Майк каза, че Саманта не му е нищо друго освен наемател, четиримата се спогледаха и повдигнаха вежди. Не беше нещо обичайно един наемател да се е настанил на дивана в библиотеката на хазяина си, увит в одеяло.
Беше й добре, че имаше други хора наоколо, тъй като смехът им разбиваше напрежението, създало се между нея и Майк. А и искаше да види Майк в компания с други хора.
След дванадесетата си година Саманта бе живяла доста изолирано. Майка й бе по-контактният човек от родителите й и организираше забави на открито, вечери, църковни благотворителни събирания. След като почина, Саманта остана с баща си, който рядко се срещаше с други хора. После се омъжи за човек, който обичаше да общува с ограничен кръг хора.
Но Майк бе общителен човек.
Джес си падаше по компютрите и когато видя новото оборудване в библиотеката на Майк, не се сдържа да го пусне. Майк бе дал право на Саманта да избере компютъра и да направи каквото е нужно, за да проработи.
Джес се разрови из директориите и извика играта Сиеро. След няколко минути тримата мъже играеха, спорейки за пчелите, мравките и крадците.
Саманта лежеше на дивана зад тях и гледаше Майк. Мислеше си, че е много странно как всички останали мъже за кратко време започнаха да бледнеят пред него. Гледаше го как се движи, как мърдат мускулите под тънката му тениска, тъмните му къдрици.
Изведнъж прозря колко близо е била до смъртта. Спомни си как, усещайки ръцете на онзи мъж на гърлото си, чувстваше как животът изтича от нея. Но все пак въпреки ужаса тя знаеше, че Майк ще дойде да я спаси, само да успее да му се обади по някакъв начин.
Сега, когато се замисли, осъзна, че ударите по стената са били твърде слаби, за да събудят един човек. Как бе чул трите немощни удара? Как бе разбрал, че са молба за помощ, а не обикновени нощни шумове? Тя би могла да се обърне в съня и да се удари в стената?
По някакъв начин той бе я чул и бе дошъл да я спаси. Когато се замисли за разбитата врата на апартамента, я полазиха тръпки. Той бе разбил вратата с крак, за да влезе. Бе минал през солидната дъбова врата като булдозер. Или като Супермен.
Гледаше профила му. Наистина ли бе най-красивият мъж на света, или просто на нея й се струваше така?
Плъзна поглед от лицето му по силния врат, голата му ръка с добре изпъкващ бицепс, тясната му талия и гладък корем. Продължи към краката му, космати и кафяви от шортите надолу.
Когато отново се спря на лицето му, той се обърна към нея. Отвърна поглед, понеже не искаше да разбере, че я гледа.
Той остави приятелите си и седна до нея. Мъжете спореха за играта, а жените разглеждаха градината.
— Добре ли си? — попита Майк, зави я, въпреки че в къщата бе топло.
Тя кимна и сведе поглед.
Наведе се към нея, свали високата яка, сложи ръка върху жълтеникавите белези на гърлото й. Пръстите му галеха врата й, палецът му докосна долната й устна.
Дъхът й спря, когато се взря в тъмните кафяви очи. Сякаш бяха сами в стаята, но тя усещаше присъствието на другите наоколо. Когато той се приближи още, тя не се отдръпна. Когато устните му бяха на сантиметри от нейните, пак не се отдръпна. Усещаше топлия му дъх върху устните си. Топъл, сладък и благоухаещ.
Докосна устните й и тя затвори очи, но когато се отдръпна, ги отвори отново. Той я гледаше по начин, който не можеше да си обясни.
— Сам — прошепна, после я целуна горещо и сладко, не агресивно, а нежно, сякаш искаше да й каже нещо, искаше да й каже, че се тревожи за нея.
Тя сложи ръка на врата му. О, помисли си, хубаво е да докосва Майк, да усеща топлата му кожа, която така често съзерцаваше, да усеща къдриците му между пръстите си.
Тя легна на възглавниците, хванала здраво врата му, устата й леко се отвори, когато усети сладостта на езика му, докосващ нейния. Той не скочи отгоре й, не я насилваше, не я измъчваше.
Той се отдръпна първи. Сърцето й туптеше бързо, дишането й бе учестено.