— Така е по-добре, нали, мило? — прошепна.
— Аз… — понечи да каже тя, но той отново залепи устни за нейните и не й позволи да говори.
Погали я по бузите, докосна миглите й, носа, устните. Дръпна се и измъкна ръката си. Тя трепереше.
— Направи нещо с мен, Сами, момичето ми. Не съм сигурен какво е, но го усещам още от първата ни среща.
Жените влязоха в стаята и ги върнаха в настоящето. Майк стана и се изпъна, но я гледаше с горещи очи, които искаха много. Сигурно би желал да я целува още.
— Попречихме ли нещо? — попита Ан. — Майк, искате ли, ти и… твоята наемателка, да си тръгнем?
Майк се усмихна.
— Всъщност предпочитам да останете. Тази къща става малко по-приветлива, когато в нея има други хора.
Саманта наведе глава, за да не видят как се изчервява. Това, което каза Майк, беше истина. Тя се чувстваше по-сигурна, когато не бяха сами. Когато имаше хора, бе сигурна, че Майк няма да направи нещо, което да я накара да замине, някъде, където не желаеше. В четири всички умираха от глад и Джес поръча храна, с която биха могли да се нахранят най-малко двадесет души. Когато наредиха масата, Майк настоя да занесе Саманта навън.
— Млъкни — каза той, когато тя започна да протестира. — Когато сме сами, се държиш, сякаш съм някакъв извратен насилник, но ми позволяваш да те целувам, когато къщата е пълна с хора. Ако присъствието на други хора те отпуска, ще се замисля как да поддържам тази къща винаги пълна с гости. Сега стой мирно и ме остави да се забавлявам.
Тя не можа да се сдържи да не се усмихне, когато сложи глава на рамото му.
— Сам — каза Майк и я целуна по челото. — Ако решиш да легнеш с мен, наистина ще е хубаво. Кълна се.
Тя се засмя, но думите му не я изкушаваха. Това, което правиха сега, й харесваше много повече от това, което правят хората в леглото. Харесваха й милувките, обичаше да усеща дъха му на устните си, гледката на мускулите му, движещи се под дрехите. Харесваше й да седи близо до него, харесваше начина, по който се навеждаше, когато я завиваше. Всъщност харесваше й как мъжът се отнася към жената, преди да получи това, което иска. Получеше ли го, всичко се променяше.
По време на целия обяд петимата разговаряха и се смееха. Говореха за хора, които Саманта не познаваше, но винаги се опитваха да й обяснят кои са. Кори разказа истории от детството на Майк.
— Разказа ли на Сам какво направи с дрехите на приятелките на сестра си? — попита тя Майк, сочейки го с пластмасовата вилица.
Кикотейки се притеснено, Майк заби поглед в чинията си.
— Май съм забравил да спомена.
— Ах, тези момичета в бели дрехи — каза Кори, смеейки се.
При споменаването на бели дрехи Саманта се заслуша. Кимна на Кори да разкаже историята, но Кори погледна Майк, който я гледаше с умоляващ поглед, и отвърна, че не може, тъй като това е история на Майк. Нищо не би могло да накара Майк да я разкаже, отбеляза някой.
След обяда отидоха в хола. Маяк пусна Кири Те Канава изпълняваща Пучини, и отново се разприказваха. Саманта хвана Кори в ъгъла и написа „Разкажи ми за Майк?“
— Какво искаш да знаеш?
Саманта показа с жест, че каквото и да й разкаже, ще й е интересно.
— Не знам откъде да започна. Той има единадесет братя и сестри и… — тя се разсмя, когато Саманта зяпна шокирана. — В Чандлър има твърде много Тагърт.
„Много ли са бедни?“
Кори се разсмя, после продължи да се хили. Сложи ръка на рамото на Саманта.
— Би трябвало да попиташ него. Да видим сега какво мога да ти кажа? Майк има научна степен по математика. Работи известно време върху докторска дисертация, но се заинтересува от стария си гангстер и не довърши работата си — тя погледна Сам. — Баща му би се радвал, ако защити докторска степен. Може би ти ще успееш да му повлияеш.
Саманта повдигна рамене, за да покаже, че няма влияние върху него. Двамата с Майк нямаха нищо общо, просто живееха временно заедно. А фактът, че Майк прекарваше повечето време в опити да я заведе в леглото си, не означаваше нищо. Доколкото знаеше, всички мъже са държаха така с жените. Това не означава нищо, докато не се случеше. Не значеше нищо и след това.
— Майк — каза Кори, като взе калкулатора от библиотеката. — Колко е двеста тридесет и седем по две хиляди шестстотин осемдесет и едно?
Майк не се обърна, нито се замисли за повече от секунда и отговори.
— Шестстотин трийсет и пет хиляди, триста деветдесет и седем.
Кори показа на Саманта калкулатора и тя видя, че той беше отговорил вярно.
— Цялата фамилия са така — прошепна Кори. — В училище смятаха, че трябва да работят в цирка — тя хвана Саманта за рамото. — Майк е добър човек, наистина добър.