Саманта погледна към него. Той също се обърна и й намигна. Тя му се усмихна.
„Защо обичаш толкова много бялото?“, написа Саманта. Беше в леглото на Майк, къщата бе празна, а тя бе много, много уморена, въпреки че не бе правила почти нищо през целия ден. Сега искаше да се наспи, не желаеше да се бори с Майк, не желаеше той да се опитва да продължи това, което започна следобед в библиотеката.
— Сигурна ли си, че искаш да знаеш?
Тя кимна. Той я зави, после легна в скута й. Тя се опита да протестира, но той реагира, сякаш не я е чул.
— Бях петнайсетгодишен, а сестра ми на деветнайсет. Веднъж тя доведе у дома четири свои приятелки от колежа за една седмица. Мислех си, че тези момичета са най-прекрасните същества, които бях виждал. Следвах ги навсякъде, а те ми се подиграваха безмилостно. И досега не мога да кажа какво ме накара да го направя, но един ден, когато те излязоха да плуват, събрах дрехите им, занесох ги в къщата, хвърлих ги в пералнята и добавих три чаши белина. Накрая пуснах горещата вода. Когато се върнаха, нямаха какво да облекат освен банските си и дрехите, които бяха бели и малко — той погледна нанякъде за миг. — Бяха красиви. Малки бели шорти, микроскопични тениски. Поли, които стигаха до средата на бедрата.
„Какво направиха родителите ти?“, написа Саманта.
— Трябваха им няколко дни, докато разберат кой го е направил. Когато откриха, майка ми каза, че трябва да ми завържат очите, да ме изправят до стената, а на момичетата да дадат пушки. Но татко каза, че ще ме изведе навън и ще ме набие. Излязохме, той разроши косата ми и ме изпрати до края на седмицата при чичо Майк. Но каза да накуцвам винаги щом видя майка ми.
„И това бе всичко?!“
— Разбира се. Татко заведе момичетата в Денвър да им купи дрехи. Когато си заминаха, баща ми ми даде една малка блуза без нито едно копче. Разказа ми, че едно от момичетата я носило на закуска и когато се пресегнало за нещо, копчетата изхвърчали. Дори ми бе запазил едно копче.
„Защо момичетата не са взели дрехи назаем от сестра ти или майка ти да се прикрият?“
Майк я погледна изненадан, после се засмя.
— Какъв точен въпрос. Може би им е харесвало баща ми и братята ми да ги гледат възхитено с отворена уста.
Все още усмихвайки се, той стана. Протегна се и се прозя. Очите на Саманта не изпускаха тялото му, особено когато тениската му се вдигна и разкри голия му стомах. Имаше ли някаква представа, как изглеждаше в момента?
Той внезапно спря да се прозява и я погледна, сякаш знаеше, че го гледа.
— Това ли е приказката за лека нощ? Не си си променила решението за… знаеш за какво? — той кимна към празната половина на леглото.
Сам поклати глава.
После, сякаш това бе напълно естествено, той се наведе да я целуне но устните, но Саманта отвърна глава. Когато се обърна, той се бе надвесил над нея и я гледаше втренчено.
— Понякога ми приличаш на момичетата от горния курс в гимназията, които момчетата водят на автокино. Излизате една вечер и прекарвате часове, целувайки се, и накрая успяваш да пъхнеш ръка под блузата им. Следващия път, когато се видите, си мислиш, че ще можеш да бръкнеш под полата й, но тя те връща в позиция едно: не ти дава дори да я целунеш.
Саманта не се сдържа и се изхили, представяйки си какъв див ученик е бил Майк.
— Кажи ми, Сам, момчетата винаги ли трябваше да започват наново при всяка среща?
Тя не му отговори и той й подаде бележника.
„Никога не съм ходила на срещи в гимназията“, написа тя.
Трябваше да прочете три пъти изречението, за да го осмисли, после я погледна невярващо. Взе молива и написа.
„Била ли си някога с друг мъж освен с този шушумига, за когото си била женена?“
Не пожела да му отговори.
„Защо шушумига?“, написа тя.
— Той те загуби, нали? Всеки мъж, който може да си позволи да те загуби, трябва да е глупак.
Саманта се засмя и го бутна по рамото. Той лъжеше, ласкаеше я, но все пак й бе приятно някой да нарича бившия й съпруг шушумига.
— Една целувка за лека нощ? Нищо повече. Ще държа ръцете си на раменете ти. Обещавам. Повярвай ми.
Тя нямаше достатъчно сили да откаже да целуне Майкъл, особено когато я гледаше по този начин. Бе се навел над нея, ръцете му отстрани на бедрата й. Кимна. Той седна и сложи ръце на раменете й. Бавно докосна устните й.
Всяка целувка я изпълваше с усещането, че това е чудесно. Както и в следобеда той не я насили, нито се хвърли върху нея. Започна да потъва в целувката му, започна да му вярва и се отпусна на възглавницата със затворени очи.
— Лека нощ — каза той и Саманта едва се сдържа да не му каже да не си тръгва.