Той стана от леглото, загаси лампата и излезе в коридора.
Помоли я да му вярва и тя бе започнала да го прави, помисли си тя, когато се уви в завивките. Но дали той й вярваше?
Трябваха й два дни, но тя взе нужното решение: ще търси баба си.
ГЛАВА 16
— Ще търся баба си.
Двамата седяха в нейната спалня. Тя бе спала долу, но рано сутринта, преди той да стане, тя се качи горе и се облече. Когато свърши, Майк я чакаше в хола. Той мислеше, че тя се приготвя да тръгне с Рейни за Мейн и й струваше доста усилия да му съобщи, че няма намерение да ходи където и да е, а остава с него в Ню Йорк.
Майк се престори, че не я чува и пренебрегна думите й.
— Монтгомъри ще е тук всеки момент. Всички те са ужасно точни и съм сигурен, че няма да закъснее и минута. Купих ти няколко шоколадови кифли за пътуването, защото, доколкото познавам Монтгомъри, те се хранят с неща като цветно зеле и моркови. Може би трябваше да се обадя в деликатесния на Калнън и да ти поръчам няколко сандвича с пастърма и бира. Бирата е хубаво нищо по време на едно пътуване и…
— Майк — каза тя тихо. — Престани да се преструваш, че не ме чу. Няма да си тръгна. Възнамерявам да търся баба си.
— Ти си същински дявол — каза той, хващайки с една ръка пътната й чанта, а с другата лакътя й.
— Няма да си тръгна. А тази чанта е празна.
— Няма проблеми. Като стигнете Кънектикът ще накараш Монтгомъри да спре и да ти купи това, което ти е нужно. Дори още по-добре ще е да почакаш, докато стигнете Мейн.
Тъй като той не я пускаше, тя направи единственото, което й дойде наум — седна на пода.
— Няма да отида никъде. Няма да отида в Мейн. Оставам в Ню Йорк да търся баба си.
Майк я хвана за раменете и я вдигна. Когато тя не помръдна, той я сложи на дивана.
— Саманта… — започна той.
— Няма никакъв смисъл да се опитваш да ме убедиш, че си прав. Вече съм решила.
Цветът на лицето му се смени няколко пъти, после той седна до нея.
— Ако е нужно, ще запаля къщата и няма да има къде да живееш.
— Чудесно. Аз ще си намеря друг апартамент.
Майк изсумтя, после се усмихна криво.
— И кой ще се грижи за теб? Портиера? Сам, ти толкова много се ужасяваш от Ню Йорк, че дори не излизаш сама около блока. Как възнамеряваш да намериш баба си без моя помощ? А аз ще откажа да ти помогна.
Обърна я към себе си и взе ръцете й.
— Виж, скъпа, бих желал да сме заедно, но е много опасно.
Тя повдигна вежда.
— Мъжка работа, така ли?
Той стисна ръцете й.
— Не ми говори врели-некипели. Не говоря кой трябва да мие съдовете, говоря за живот и смърт.
— И какво те кара да мислиш, че ще си по-добър детектив от мен? Ти работиш вече две години, а аз открих много повече неща за няколко седмици.
Майк едва не се задави, когато проговори.
— Открила си? Може би наричаш белезите по врата си откритие?
Тя се опита да издърпа ръцете си, но той я държеше здраво.
— Тя ми е баба, свързана е с един ужасен човек, а и баща ми искаше да я търся.
— Баща ти нямаше представа, че тя е свързана с един гангстер, поне че е истински гангстер. Днес тази дума звучи някак симпатично. Освен това баща ти мислеше, че е избягала, защото го е обичала.
— А ти защо мислиш, че е избягала?
Майк се приближи плътно до нея.
— Пари. Убийство. Тя е знаела нещо. Има милион причини, може три милиона причини. Но всички те показват колко е опасно и затова ти отиваш в Мейн, където ще си в безопасност.
Тя си пое дълбоко дъх. Нищо не бе състояние да я накара да промени решението си, а от друга страна искаше да остане при него. Беше й добре тук, чувстваше го близък, а и ако се нуждаеше от помощ, той щеше да се отзове бързо.
— Майк — попита тя. — Защо се занимаваш с този човек? — присви очи. — Истината. Искам истината, не някоя от твоите сладки лъжи.
Той пусна ръцете й, стана и отиде до прозореца.
— Заради чичо Майк. Спомняш си, че Док каза, че хората на Скалпини са застреляли много хора в нощния клуб?
Тя кимна.
— Чичо ми Майк е работил там. Танцувал е с жените, чиито съпрузи и приятели са били твърде дебели, за да го правят. Бил е на дансинга, когато хората на Скалпини са дошли. Получил е тридесет и два куршума под кръста.
— Тридесет и два — прошепна Саманта. — И е оживял?
— На косъм. Бил е на ръба дълго време, но не само оживя, но и се научи да върви с патерици. Той и дядо ми са били заедно във флота и Майк е спасил живота на Гремп. Затова, когато му била нужна помощ, Гремп му помогнал. Прибрал го в Чандлър, наел му най-добрите лекари и му помогнал да се съвземе. Чичо Майк живееше в една малка къща зад нашата.
— И ти беше приятел?
— Най-добрият. Понякога човек може да се почувства загубен в огромна фамилия като моята, но чичо Майк винаги имаше време за мен. Никога не губеше търпение, винаги вземаше моята страна в споровете, дори когато не бях прав.