— Сигурно е бил чудесен човек?
— Наистина беше.
Тя го погледна и видя тъга в очите му. Разбра, че и двамата страдаха по загубите на любими хора.
— И ти би искал да търсиш справедливост заради това, което му е сторил Док?
— Нещо такова.
— Разбираш ли, в твоя случай, ако Скалпини не бе прострелял чичо ти Майк, ти сигурно никога нямаше да го срещнеш. В моя, семейството ми беше щастливо, но нещо, което вероятно има връзка с онази нощ на 1928 г., го разби. Нямам ли право да знам какво се е случило? Да знам какво е накарало баба ми да си тръгне?
Той седна до нея.
— Естествено. Ще ти се обаждам всеки ден. Поначало щях да го правя, но…
— Наистина ли?
— Какво?
— Наистина ли мислеше да ми се обаждаш всеки ден?
Той я погледна невярващо.
— Да не си мислиш, че ще те изпратя в град, пълен с Монтгомъри и да не те чувам всеки ден? Мислиш ли, че съм глупак?
— И за какво щяхме да си говорим?
Майк се разсмя и докосна косата й.
— Сам, Сам, понякога ми се струва, че ти липсват няколко години? Какво според теб с часове си говорят момичета и момчета, които се желаят?
Саманта се изчерви и сведе поглед. Това бе първото нещо, което той каза и което би я накарало да реши да отиде в Мейн. Но се стегна.
— Оставам тук и ще търся баба си — каза сухо. — И каквото и да…
Майк сложи ръка на врата й и я придърпа към себе си. Целуна я така страстно, че Саманта започна да трепери, когато сложи ръце на мускулестите му гърди.
— Мислиш, че не желая да останеш? Мислиш, че не ми е приятно да си с мен? Ти си единственият човек освен баща ти, който се заинтересува от работата ми. Баща ми ме натиска да завърша дисертацията си и да получа докторска титла. Но за какво ми е тя? Не желая да преподавам или да работя в канцеларии. Братята ми ми се смеят и подиграват с „моите стари гангстери“. Сам, може би не искам да напиша тази биография само заради чичо Майк. Може би го желая заради себе си. Защото не е лесно. В колежа математиката ми беше много лесна, прекалено лесна. Но да прекарвам часове наред сам в библиотеката, затрупан с полуразпаднали се стари книги, после някое момиче с къса пола минава покрай мен и… — той се усмихна. — Както и да е. Писането бе едно предизвикателство и доста бързо се нервирах, но след като ти дойде, ми стана интересно. Ти седеше при мен, печаташе, говорихме. В тези разговори ми идваха идеи и… — той взе ръцете й и ги целуна една по една. — И понякога ти ми позволяваше да те целуна. Беше велико, наистина велико, Сам.
— И ще продължава да бъде — каза тя, стискайки ръцете му. — Майк, ние можем да работим заедно. Аз обичам да ходя в библиотеки, желая…
— А аз желая да си жива.
Тя се отдръпна.
— Ще загубиш всичко. Ще остана в Ню Йорк и ще търся баба ми. Доколкото виждам, имам две възможности, първо, да остана тук с теб и да работим заедно, и второ, да си наема апартамент и да търся сама.
— Това са сериозни неща. Сам. Твърде е опасно. Защо го правиш? Може просто да зарежем всичко сега, а Док, доколкото мога да съдя по вида му, ще умре след няколко години и тогава можем…
— Точно там е въпросът, Майк — каза тя с ентусиазъм. — Не разбираш ли? Ако Док е все още жив, то тогава баба ми също може да е жива.
— Едното не следва от другото.
Тя го погледна. Когато го срещна за първи път, можеше да я лъже и да премълчава някои неща, без тя да разбере, но сега вече не можеше. Имаше някаква неискреност, изписана на лицето му, някакво напрежение в скулите му, които го издаваха.
— Криеш нещо — прошепна тя. — Виждам го в очите ти.
— Нищо — каза той гневно и се обърна.
— Майкъл Тагърт, ако не ми кажеш това, което знаеш, аз ще… аз ще…
— Какво? — попита той с отвращение. — Какво още можеш да ми направиш? Да изложиш живота си на риск? Да ме изнудваш? Да бягаш около мен в бели шорти и тениска и да крещиш, когато те докосна?
— Ще целуна Рейни Монтгомъри — каза тя. — Ще му определя среща. Ще излизаме всяка вечер.
Майк тръгна да излиза от стаята.
— Майк, почакай, моля те. Не можеш ли да разбереш? Как би реагирал, ако откриеш, че чичо ти Майк не е мъртъв? Или че има някакъв шанс да е жив? Не би ли направил всичко, за да го откриеш? Да го видиш поне още веднъж, преди да си отиде? Баба ми е над осемдесет години и аз нямам време да чакам. Моля те, кажи ми какво знаеш. Моля те — тя протегна ръка и докосна бузата му.
Той хвана ръката й и я целуна.
— Сам, ти ми направи нещо. Накара ме отново да се почувствам дете — пое дълбоко въздух. — Баща ти, ми каза, че преди две години баба ти е била жива.