Саманта се огледа в огледалото във фоайето, за да се увери, че дрехите й са наред, че прическата й е направена, както я научи фризьорката. После взе чантата си, провери новите си кредитни карти, тъй като парите й бяха в нея. Когато се увери, че е проверила всичко и е взела всичко, което ще й позволи да направи това, което бе решила, тя хвана дръжката на вратата, изправи рамене и отвори вратата.
Излизаше в Ню Йорк сама. Този път възнамеряваше да отиде доста по-далеч и щеше да прекара целия следобед сама в града.
Заключи и слезе по стълбите. Тази сутрин Майк й каза, че преди две години баща й е получил картичка от майка си и това е накарало Дейвид Елиът да реши да опита да я намери. Картичката била най-обикновена, в нея пишело, че го обича, че винаги го е обичала и се надява да й прости. Най-отдолу било написано „Майка ти“.
Когато Дейв получил картичката, имал много работа във фирмата и не можел да си позволи да отиде в Ню Йорк. Затова веднага след като я получил, започнал да подготвя по-ранното си оттегляне, за да търси майка си.
За късмет, съдба, щастие или нещо подобно, шест месеца след като получил картичката, Майк се появил на вратата и попитал дали майката на Дейв е имала връзка с гангстер на име Док.
Тази среща сложила началото на приятелство, което накарало Дейв да възложи на Майк попечителството на дъщеря му.
— Собственост — бе промърморила Саманта, докато Майк й разказваше историята.
— Нещо такова — бе отвърнал смутено той. — Документите се пазят в сейф.
Майк бе доста разтревожен от решението на Саманта да остане в Ню Йорк и тя подозираше, че той възнамерява да я държи настрана от всичко, което смята да прави. Знаеше, че той се чувства виновен за опита за убийство, и предполагаше, че няма да я остави да действа сама, и най-добрият начин да я контролира бе да крие фактите от нея.
След сблъсъка им сутринта тя, слезе долу и видя спортната чанта на Майк в антрето. Разбра, че е смятал да отиде в гимнастическия салон, след като тя тръгне за Мейн. Когато го попита за чантата и плановете му, той отвърна, че възнамерява да стои с нея. Трябваше й време да го убеди да отиде в салона. Искаше да го накара да я остави сама, защото нещо, което той й каза, я разтревожи. Каза й, че тя не може да му помогне, защото се страхува от Ню Йорк, че не смее да отиде по-далеч от блока.
Това, което й каза, бе истина, и тя знаеше, че трябва да събере всичката си смелост и да излезе в града. Все пак не можеше да прекара целия си живот, криейки се в къщата на Майк, или пък ако това имаше значение, не можеше да се крие зад Майк. А ако намереха баба й, тя щеше да напусне Майк и града. Как би могла въобще да мисли да живее сама, след като бе твърде уплашена, за да напусне къщата?
Сега Майк бе в гимнастическия салон и тя излизаше сама в бездната на този шумен, мръсен град, пълен с непознати. Дори един гладиатор, изправен пред лъвовете, би се страхувал по-малко от Сам, дори св. Георги пред дракона не е бил изпълнен с толкова лоши предчувствия, колкото Сам.
Тръгна по Шестдесет и четвърто авеню и въздъхна с облекчение, когато, след като пресече улицата, все още никой не бе извадил пистолет или нож срещу нея. Пресече широката Парк Авеню и се насочи към Медисън, навела глава. В този момент смелостта й достигна до критичната точка.
Първите две улици беше толкова уплашена, че не смееше да се огледа. Продължи още три пресечки, чудейки се колко ли далеч е отишла, преди да се увери, че може да излезе в този град, без страхът да я обземе. Мислите й се бореха около това как ще каже на Майк, че е прекарала целия следобед сама но улиците на Ню Йорк. И е оцеляла!
На четвъртата улица тя се огледа. Ако Медисън бе отрупана само с магазини, то тази улица бе като изложение на най-различни стоки. В Санта Фе всички магазини бяха пълни със сувенири… Тениски с идиотски надписи, чаши и лошо направени индиански идоли и койоти, нарисувани по всяка възможна плоскост. На всяко изделие имаше надпис „ръчна изработка“, сякаш хората от другите части на света произвеждаха сувенирите си с помощта на роботи. Освен тези вехтории имаше и стотици галерии с индианско изкуство. Няколкото „нормални“ магазина бяха пълни с нискокачествени стоки: евтини ризи от изкуствена коприна, пластмасови рамки за картини, обици, от които, ако носиш известно време, ти позеленяват ушите.
Това, което Саманта видя в Ню Йорк, бе магазини пълни с красиви стоки — най-доброто, което можеше да се предложи в света. Видя магазини, в които се продаваха толкова скъпи стоки, че охраната на входа пропускаше избирателно купувачите, които излизаха след щателна проверка. Когато един красив мъж в чудесен костюм й се усмихна и й отвори вратата на един магазин, тя се почувства като приета за член на обществото на богатите и силни хора. Магазинът бе постлан със сив мокет, стените бяха огледални, а изложените стоки струваха колкото годишните доходи на някои хора. И повечето от тях бяха жени, които работеха повече, а получаваха по-малко, помисли си тя с отвращение.