Влезе в Montenapoleone, пълен с фино спално бельо. И плати доста за една фина, почти прозрачна, бяла памучна нощница, обшита но ръбовете с розови конци.
Мина през Giorgio Armani, Gianni Versace, Yves Saint Laurent. Във Valentino разбра колко много е похарчил Майк за дрехите й. Видя един костюм, точно като един от нейните, чиято цена бе три хиляди и четиристотин долара.
— Добре ли сте — попита я загрижено една красива млада служителка.
— Да — успя да каже Саманта; седна и пое чашата със студена вода, която й предложиха. От една страна, бе изпълнена с щастие — коя жена не обичаше да получава подаръци? Зачуди се как бе направил така, че да я накара да мисли, че това са стоки, които тя може да си позволи.
Когато напусна магазина, не знаеше какво да направи. Да отида при Майкъл и да му се скара за лъжата? Но все пак не бе много приятно да му крещи, че е направил нещо толкова хубаво, като да й купи дрехи за няколко хиляди долара. Може би по-късно щеше да намери най-топлите думи да му благодари.
С изправена глава (не се чувстваше с накърнена гордост от това, че носеше дрехи за пет хиляди долара) продължи разходката си из дивите и опасни улици на Ню Йорк. Гледайки витрините на бижутерийните магазини с уникати, си помисли, че истинската опасност на този град бяха стоките.
На Седемдесет и втора улица влезе в чудесния магазин на Ralph Lauren, разходи се из него, като разглеждаше обзавеждането със същия интерес както и стоките. Използва луксозната тоалетна на партера, после се качи на втория етаж и си купи игла от маркасит.
Излезе от магазина, погледна на запад и видя зеленината на Сентрал Парк. Замисли се дали да не се поразходи из него, но ако Ню Йорк биеше Санта Фе по предлаганите стоки, никой град не можеше да се сравнява със Санта Фе по природните дадености.
Вместо да отиде в Сентрал Парк, тя зави наляво и продължи по Пето Авеню, като разглеждаше сградите, гледащи към парка, и се чудеше какви ли известни хора живеят в тях. При входа на парка се спря в F.A.O. Schwarz и си купи малка плюшена маймунка, като се надяваше смешното малко животно да разсее сериозността на апартамента й.
На отсрещната страна видя хотел Plaza, до него Bergdorf Goodman, красив и прекрасен магазин и инстинктивно усещаше, че ще й трябва цял ден, за да го обходи. Така че се ограничи само с първия етаж, където си мислеше, че няма да има проблеми. Но подцени Bergdorf и излезе с чанта, пълна с чорапогащници, и кожен колан със сребърна катарама. До Bergdof видя Fendi’s и приличащия на крепост магазин на Хари Уинстън, който я накара да се замисли за дукесата на Уинздор. Продължи на юг и видя Charles Jourdan, Bendel’s и червената врата на Elisabeth Arden.
Когато мина покрай Saks, тя се усмихна при спомена за прекрасния ден, който прекара с Майк. Влезе в Рокфелер Сентър и видя златната статуя на летящия мъж, която бе виждала стотици пъти по телевизията. Облегна се на парапета на балкона, до мястото, което се използваше за пързалка през зимата, остави тежките чанти и разтърка ръцете си. Бе се разхождала с часове и би трябвало да е уморена, но вместо това се чувстваше чудесно. Бе се сблъскала с врага и бе разбрала, че той е весел и забавен, нов приятел. Погледна хората наоколо, загледани във витрините на Метрополитен Сентър и се усмихна. Какво прекрасно място, помисли си.
Купи си хотдог и напусна Рокфелер Сентър, продължи на юг. На витрината на един магазин видя малка бронзова статуя на самурай. Малкият воин бе силен, целият в доспехи, а на лицето му бе изписана особена усмивка, която й напомни за Майкъл. Замисли се за него, за отношението му към нея и й се прииска да му направи подарък. А тази статуя бе точно това, което й трябваше. Влезе в магазина и поиска да я разгледа.
Тук Саманта научи това, което всеки истински нюйоркчанин знае — всичко в Ню Йорк е за продан, а това, което пише на етикета, няма нищо общо с истинската му цена.
Противно на всеобщото мнение, няма по-прекрасно същество от нюйоркския търговец, когато показва стоките си на богато облечен клиент. Мъжът огледа Сам — скъпия й костюм, чантата Марк Крос, обувки Бали, големия диамант, блестящ на пръста й, и й се усмихна сладко, докато й подаваше статуята. Това не бе фалшива усмивка, защото няма друг човек на света, който да обича да купува и продава, както истинският нюйоркчанин.
— Колко струва? — попита тя.