— Седемстотин и петдесет — каза мъжът.
Сам се намръщи. Искаше статуята, но бе твърде скъпа.
Търговецът, който познаваше туристите от пръв поглед — те бяха твърде наивни и можеха да бъдат удовлетворени от всяка една цена (всъщност те често купуваха нещо, което не им трябваше просто за да накарат търговеца да не ги тормози), реши, че Саманта е нюйоркчанка. Тя бе облечена като нюйоркчанка, дори имаше нокти на нюйоркчанка. (В останалите части на Америка маникюрът е привилегия на най-богатите, най-безделни и суетни жени, но в Ню Йорк, благодарение на корейците, маникюрът струваше от пет до осем долара). Затова той си помисли, че Саманта се преструва, като казва, че й е твърде скъпо.
— Ще ми е доста трудно, но мога да ви я дам за петстотин и петдесет.
Саманта го погледна стреснато. Не очакваше да намали цената.
— Съжалявам, но все още е твърде скъпо.
„Родена в града“, помисли си търговецът.
— Има ли нещо друго, което да ви харесва.
Въпреки че въпросът й се стори твърде странен, Саманта не се опита да го разбере, а посочи чифт обици, които й харесаха. Търговецът ги свали от витрината, за да може тя да ги разгледа.
Тя реши, че са чудесни, но се отказа да ги вземе. По-добре да купи нещо на Майк като благодарност за всичко, което направи за нея.
— Чудесни са, но бих предпочела статуята, а тя е твърде скъпа — каза искрено тя.
— Какво ще кажете за петстотин и петдесет за двете?
Саманта отново погледна стреснато, но вече започна да се усеща.
— Триста и петдесет.
— Четиристотин двайсет и пет — каза мъжът, вадейки обиците.
— Триста седемдесет и пет. В брой — каза тя със затаен дъх, тъй като това бяха всичките пари, с които разполагаше, и не можеше да даде и цент повече.
— Четиристотин, не мога да сваля повече.
Саманта помръкна и изглеждаше наистина тъжна, както и се чувстваше.
— Съжалявам, но триста седемдесет и пет е всичко, което мога да си позволя — бавно тръгна към вратата.
— О’кей — каза мъжът с отвращение. — Триста седемдесет и пет, в брой.
Когато излезе от магазина, се чувстваше малко стресната, защото й се бе случило едно от най-странните неща в живота.
Премина една пресечка, преди да разбере, че започва да вали. Погледна часовника си и видя, че е почти шест. Знаеше, че Майк вече ще си е у дома и ще я очаква, без съмнение бесен.
След като научи всичко за пазаренето, сега разбра основното и за такситата. При първите капки дъжд всички нюйоркски шофьори на таксита се насочваха към някой навес. Това обясняваше защо няма нито едно свободно такси на улицата, когато вали. Сигурно, защото дъждът можеше да измие колите им и те повече няма да заслужават да се наричат нюйоркски таксита. Е, помисли си тя, Ню Йорк все пак не е идеален град. Прихващайки по-здраво торбите, тя наведе глава и тръгна пеша към къщата на Майк.
ГЛАВА 17
След като зави на ъгъла на Шестдесет и четвърта улица, Саманта започна да бяга. Дъждът бе много силен и цялата бе вече вир-вода. Но бързаше не заради това, а за да се върне при Майкъл. Той сигурно се бе ядосал, че е излязла, без да му каже къде е. Сигурно ще е афектиран, но ще се зарадва да я види. Ще е доволен, че е жива и здрава, и ще иска да му разкаже какво е правила, какво е видяла, какво е купила. Ще пожелае да му разкаже всичко. Не можеше да си обясни защо, но беше сигурна, че ще е точно така. Просто го знаеше.
Той отвори вратата още преди да е изкачила стълбите. Очевидно бе стоял на прозореца и я бе чакал. Въпреки че избухна, тя му се усмихна.
— Къде, по дяволите, беше? — каза той ядосано, но тя усети облекчението в гласа му. Откри още нещо — любопитство. — Ако се беше забавила още една минута, щях да се обадя на ченгетата. Не разбираш ли, че този град е много опасен?
— О, Майк — отвърна тя, смеейки се и прокара ръка по мократа си коса. — Има хиляди, милиони жени, които се разхождат, без да са в компанията на някой голям и силен мъж, който да ги пази.
Забеляза, че той се поуспокои малко, когато го нарече голям и силен мъж.
— Да, но те знаят какво правят, а ти…
Той спря, защото тя кихна. Хвана я за ръката и я заведе в банята.
— Свали веднага тези мокри дрехи.
— Майк, имам сухи дрехи горе. Трябва…
— След днешния случай се страхувам да те изпусна от очи. Дори ако трябва да отидеш горе. Ще ти донеса да облечеш нещо — той затвори вратата на банята.
Известно време Саманта остана загледана в огледалото. Наистина изглеждаше свежа и щастлива, както се и чувстваше. Започна да се съблича бързо, колебаейки се дали да си свали и бельото. Накрая го свали и се избърса с хавлията. Майк почука, отвори леко вратата, колкото да й подаде един халат. Взе го и видя, че е чисто нов и досега не е носен. Просто не бе нещо, което Майк би сложил. Бе халат, който една жена би купила на мъж и после би му се ядосала, че не го носи. Само Дейвид Нивън би облякъл подобно нещо и би се чувствал добре в него.