Облече го и й стана приятно. Халатът бе на Майк и беше чудесен.
Когато излезе от банята, бършейки косата си, Майк я чакаше в кухнята с чаша питие.
— Не — започна тя, но той бутна чашата в ръцете й и тя я взе.
— Сега — каза сухо той. — Искам да знам къде беше? Какво те накара да бягаш така? Какво те уплаши до смърт?
Тя отпи голяма глътка джин с тоник.
— Ако не престанеш да хленчиш, няма да ти покажа какво ти купих.
Думите й го накараха да се ококори.
— Хайде — каза тя и отиде в трапезарията, където можеше да седне и да гледа дъжда. Остави Майк там и отиде да вземе чантите от фоайето. — Затвори очи и протегни ръце.
След моментно колебание той направи това, което му каза. Тя разопакова самурая и го сложи в ръцете му. Той отвори очи и тя забеляза, че е поласкан.
Майк мълча известно време, държейки малката скулптура. Харесваше му страшно много. Всъщност той също би си купил подобно нещо, но имаше нещо много по-важно от това, че статуята му харесваше — фактът, че тя му я подари. Никога досега жена, с която бе обвързан, не му бе правила подаръци, освен за рождения ден или Коледа. Всички подаръци, които бе получавал от жени, бяха нещо много лично — пуловер, вратовръзка или портфейл. И обикновено следваха думите: „Хайде да отидем на вечеря и ти ще го сложиш“, което означаваше, че той ще плати много повече, отколкото струваше подаръка.
— Харесва ли ти? Помислих си, че много прилича на теб. Разбираш ли, някак свиреп, но много сладък, а и е усмихнат.
Той я гледаше, сякаш я вижда за пръв път. От това, което виждаше изписано на лицето й, наистина можеше да се каже, че я вижда за пръв път — тя изглеждаше щастлива.
— Дали ми харесва? — отвърна той нежно, объркан от удоволствието, което й доставиха думите му. Възможно ли бе да изпиташ удоволствие, правейки подарък на друг човек.
Стана и отиде до прозореца, за да разгледа скулптурата на светлината. Разглеждаше лицето на самурая, дрехите му. Когато вдигна поглед, Сам стоеше да него.
— Това е най-хубавият подарък, който съм получавал в живота си — каза той искрено. Обикновено, когато получеше подарък от жена, той я целуваше, а по-късно след богата и скъпа вечеря, я завеждаше в леглото си. Но сега само се усмихна на Сам, докато пръстите му следваха извивките на малката фигура. В тази усмивка се съдържаше много повече интимност, отколкото бе споделял с други жени в леглото.
Върнаха се при масата и тя започна да разказва, а той я наблюдаваше, докато слушаше. Тя разказваше за великото и чудесно преживяване, когато бе пазарила самурая. Разказваше, сякаш бе тръгнала да завоюва нови граници във вражеска територия.
— Какво още си купи? — попита той, кимвайки към чантите.
Тя започна да вади покупките си от чантата и Майк разбра, без тя да каже и една дума, че ходенето за покупки за нея е било ново приключение. Колко е странно, помисли си той. Често му се струваше, че сестрите и майка му, а понякога и всички жени в квартала, също като тях се събират в трапезарията да разглеждат покупките си.
Обсъждаха всяка една покупка и той одобри това, което тя му показа. Слушаше с интерес разказа й за Медисън и Пето Авеню, как са били облечени другите жени, как си е купила хотдог от улична сергия. Всичко това бе съвсем обикновено, но за Саманта, съдейки по блестящите й очи, бе едно великолепно преживяване.
След като му показа всичко, с изключение на бялата нощница, Саманта се бе изтощила да разказва и се отпусна на един стол, без да прибере разхвърляните по масата дрехи. Погледна усмихната навън.
— О, Майк — каза тя. — Не съм била така… — търсеше подходящата дума. — Така щастлива от години.
— Ходенето на покупки те прави щастлива?
— И да, и не. Егоизмът на този град, прическата ми, маникюрът, животът тук в тази къща, без да има нужда да готвя, да чистя, и ти, който ме гледаш, сякаш… — спря се, погледна го и не продължи.
Той проговори пръв.
— Какво правеше в Санта Фе? — попита с искрено любопитство, тъй като, доколкото можеше да каже, откакто бе в Ню Йорк, тя не правеше нищо необичайно. Сестрите му, майка му и другите жени, които познаваше, изглежда, прекарваха живота си, суетейки се около прическите и маникюра си.
— Работех — отвърна Саманта, знаейки, че трябва да си държи езика зад зъбите, но питието я бе отпуснало. — Работех в Компютърленд пет дни в седмицата, а две вечери и в събота вечер водех курсове по аеробика в местния санаториум. Когато не бях на работа, вършех къщната работа, плащах сметките, купувах продукти, такива неща.