— А какво правеше съпругът ти? — без той да го желае, думата „съпруг“ прозвуча като подигравка.
Саманта се изсмя беззвучно и вдигна чашата си високо, сякаш искаше да вдигне тост.
— Той пишеше най-великия американски роман.
Едва сега Майк разбра защо тя мрази толкова много писателите.
— А как живееше с баща си, преди да се омъжиш?
Тя пресуши чашата и се загледа в дъжда. Когато започна, говореше толкова тихо, че той едва я чуваше.
— В едно телевизионно шоу попитаха един човек защо не се е развел с жена си, след като била ужасна. Беше много приятен човечец. Отвърна, че понякога мисли, че е като часовник и жена му е тази, която го навива. Затова се страхува, че ако я изгуби, ще седне някъде и никога повече няма да може да стане. Ще бъде като часовник, който са забравили да навият. Майка ми бе контактен и общителен човек. Мисля, че същото се случи с мен и баща ми. След смъртта й ние… бяхме ненавити часовници.
Майк не бе сигурен дали е разбрал точно думите й. През целия си живот той се бе борил за самостоятелността и самотата си и не можеше да си представи как двама души могат да живеят заедно в една къща. Когато бе малък, едно от децата бе влязло в стаята му и я бе обърнало наопаки. Тогава си мислеше, че сигурно е божествено да си единствено дете в семейството.
Сега, докато я гледаше, свита в стола, облечена в халата му — никога не го бе харесвал — не бе сигурен, че е добре да си само дете.
Усмихна й се.
— Разкажи ми нещо повече за живота си. Разкажи ми за Санта Фе.
Тя се изсмя.
— Няма да ми повярваш, ако ти кажа, че Санта Фе е най-странното място на този свят. Да ти разкажа ли за семинарите за спасението на душата, или за новия ескалатор?
— За всичко — отвърна той.
Тя започна да говори. Майк я слушаше и се смееше. Дъждът ги бе отделил от света. Бе една най-обикновена вечер — двама души, които седяха на масата, пиеха джин и говореха. Но за Майк това бе една от най-приятните вечери в живота му. За първи път бе с жена и не се чувстваше задължен да я впечатли. Погледна малкия самурай и го стисна здраво.
— Какво? — попита той.
Саманта го гледаше очакващо.
— Искам да ми разкажеш за Колорадо, за единадесетте си братя и сестри. Ако искаш, разбира се — говореше малко стеснително, сякаш правеше нещо, което не би трябвало да върши.
— Откъде да започна? Винаги съм живял сред тълпи от хора. Само шум, скандали, никаква възможност за усамотяване. Всъщност представи си, че живееш в цирка с маймуни и клоуни навсякъде около теб.
Тя се наведе напред. На лицето й бяха изписани интерес и нетърпение.
— Имал ли си скандали? Имал ли си много приятели? Имал ли си домашни животни? Ходил ли си на кино? Сестрите ти правеха ли следобедни събирания?
Той се усмихна.
— Искаш ли да ти разкажа как с брат ми Кейн се скрихме под леглото на сестра ми, чакайки да започне следобедното парти?
— Да — отвърна тя нетърпеливо.
Вече бе доста късно и Саманта започна да се прозява. Майк предложи да си лягат. Тя тръгна към стълбите, но той настоя да остане долу, поне докато сложат решетките в понеделник.
Придружи я до апартамента и я изчака в хола да си вземе нещата и ги пренесе в спалнята. Неговата спалня, помисли си с усмивка. Сутринта, когато се опита да се обръсне, трябваше да премести едно шише парфюм, две стъкла с някаква розова течност, едно с виолетова и най-малко шест четки. Чорапите й бяха закачени на крана на душа, а на дръжката на вратата висеше сутиен.
След като напусна бащината къща и избяга от куп роднини, той не желаеше да живее с друг човек. Дори в колежа не пожела да има съквартирант и не позволи на нито една от приятелките си да живее при него. Живя така допреди около две години, когато започна да усеща липсата на хора около себе си. Затова когато срещна Дейв и се сприятелиха, бе напълно естествено да го покани да живее при него. Щяха да са заедно, но да имат отделни апартаменти. Това изглеждаше идеалния вариант.
Когато Дейв му се обади и го помоли да се грижи за дъщеря му в продължение на една година, Майк се ужаси от мисълта да има жена в къщата, защото знаеше, че една жена изисква много грижи и създава много проблеми.
— Наистина не можеше да предположиш какво ще се случи, Тагърт? — каза той на глас.
— Каза ли нещо? — Саманта излезе от стаята. Носеше още шишета. Какво правят жените с всички тези неща, зачуди се той.
— Не, просто оглеждах. Доста е мрачно тук, нали?
Саманта огледа стаята, тъмната зелена дамаска, ловните сцени и карираните дамаски на мебелите. Когато за първи път влезе в стаята я харесаха, но сега си мислеше, че би могла да купи нещо друго за мебелите.