— Видях една много красива розова дамаска в един магазин на Медисън — каза тя. — Може би… — спря се, защото това, което си мислеше, й се стори като неуважение към паметта на баща й. Все пак той бе избирал всичко тук, а и нямаше смисъл да харчи пари да преоборудва апартамента, тъй като скоро щеше да го напусне.
Погледна Майк, но пак обърна глава. По-добре да мисли за заминаването и че ще отиде някъде, където няма да познава никой.
— Розова дамаска ли? Хм? — каза той, предлагайки й да вземе шишетата. Тя поклати глава, после го помоли да вземе кутията за шапки от гардероба.
Помогна й да подреди нещата си на етажерката в банята. Тя го погледна извинително.
— Ще ти освободя мястото, когато сложат решетките.
Минути преди това Майк си мислеше със съжаление за изгубеното място, но точно в този момент избягваше мисълта, че тя би могла отново да се премести горе.
— А, Майк — каза тя. — За пръстена — вдигна лявата си ръка и погледна големия блестящ диамант. Беше толкова красив и не й се искаше да се раздели с него. С неохота започна да го сваля. — Исках да го върна, но…
Той хвана ръката й.
— Задръж го. Можеш да го носиш, колкото пожелаеш.
— Не мога да го направя. Искам да кажа…
— Аз просто ще го взема и ще го занеса в банката и ще го сложа в сейфа. И там ще се погуби. Майка ми казва, че бижутата изглеждат по-добре, когато се носят, отколкото, когато са заключени в някой сейф. Освен това изглежда по-добре на ръката ти, отколкото в сивата грозна кутия.
— Майк — започна тя. — Никой досега не е… Имам предвид…
Той се наведе и я целуна нежно.
— Ако още веднъж ми благодариш, ще се ядосам.
Погледна я и видя благодарност в очите й. Това не му хареса. Не бе сторил нищо повече, освен да й обърне внимание, най-обикновено човешко внимание, което тя би трябвало да очаква.
— Искаш ли да прекараш нощта с мен? — попита той.
Отначало Саманта се изненада, чувствайки се предадена, че той очаква да му благодари по такъв начин, но усети, че той просто се заяжда. Засмя се и напрежението изчезна.
— Не съм ти чак толкова благодарна.
— Благодарностите ще дойдат, след като прекараш нощта с мен — отвърна той, усмихвайки се.
— Махай се.
Той си открадна една целувка и излезе от банята.
Майк се прибра в стаята си и започна да се съблича. Усмихна се. По дяволите, доволен беше, че тя остана, че не замина с мършавия му братовчед за Мейн. Понякога му бе трудно да помни, че е опасно за нея да стои тук. Единственото, което си спомняше, бе, когато бяха с приятелите му. Бе приятно изненадан, че тя не се заяде с Дафни и че хареса Кори и другите. Бе уверен, че, семейството му в Колорадо ще й се понрави, а и те също щяха да я харесат. Представи си как с Джени разговарят за розовата дамаска.
При мисълта за семейството си Майк помръкна, спомняйки си тазвечерния й разказ. Какво имаше предвид с тази история за ненавитите часовници? Беше му ясно, че ако й поискаше някакво допълнително обяснение какво е искала да каже, тя щеше да му разкаже друга история, после още една и още една. И може би никой няма да открие истината. Тя го наричаше лъжец, но самата тя можеше спокойно да преподава уроци.
Взе телефона и се обади на информацията в Луизвил. Даде на оператора името на адвоката на Дейв и поиска да му дадат домашния му номер. Знаеше, че е късно, но нямаше към кого друг да се обърне, за да получи отговор на въпроса какво се е случило със Саманта след смъртта на майка й.
Адвокатът вдигна. Майк му се извини набързо, че се обажда толкова късно и зададе въпроса си. Адвокатът го шокира, като му каза, че след смъртта на Алисън Дейв е изпаднал в клинична депресия, която продължила години.
— Той беше толкова зле, че ние дори мислехме, че трябва да го затворим в лудница — каза адвокатът. — Но не намерихме сили да го направим. Стоеше по цял ден у тях на тъмно — не можеше да понася светлината, ядеше колкото да не умре и виждаше само Саманта. Тя се превърна в заместник на жена му и вършеше цялата къщна работа. Горкото дете се отказа от всички детски занимания. Дейв имаше някакви спестявания, така че можеше да не ходи на работа. Освен това не можеше да понася Саманта да не е пред очите му, освен когато не е на училище. Горкото дете. Ако беше израснала в гробница, сигурно щеше да живее по-весело, отколкото с Дейв.
— И кога свърши всичко това?
— Дейв не успя да се оправи изцяло след смъртта на Алисън, но спестяванията му се стопиха и той бе принуден да се върне на работа. По това време Саманта бе тийнейджър, но Дейв бе толкова зависим от нея, че тя продължи да се грижи за него, докато не се омъжи. Всички бяхме щастливи, че се омъжи, вярвайки, че най-после ще има собствен живот — той се поколеба. — Но бракът й не се получи, нали?