— Не, не се получи — каза меко Майк, благодари му и затвори телефона. Имаше чувството, че сега нещата му бяха доста по ясни. Разбираше удоволствието, което й доставяше и най-малкият жест на внимание, разбра защо от време на време изглеждаше, сякаш вижда света за пръв път.
Замисли се за Сам, припомни си как стоеше в апартамента на баща й, как стоеше пред онзи стол. Веднага след това взе телефона и се обади на сестра си в Колорадо. Джени веднага мина към въпроса: Саманта. Майк вдигна очи към тавана. Без съмнение Саманта бе основната тема за разговор в семейството.
— Как изглежда тази Саманта? — попита Джени, без да се опитва да скрие любопитството си.
Майк не се поколеба.
— Една нова Бардо, кадифена кожа, очи с цвета на Кийт 57 Шеви, косата е като твоето паломино, което имаше, когато беше на четиринайсет. А тялото й е достойно за Спорт Илюстрейтид — спря, защото Джени се заливаше от смях.
— Майк, а има ли ум?
— Да, и доста остър език.
— Мисля, че вече ми харесва. Кажи от какво имаш нужда?
— Пазиш ли все още плана за горните два етажа на къщата ми? Апартамента, който обзаведе за Дейв.
— Да. Майк, съжалявам за Дейв. Знам, че го харесваше.
— Благодаря. Искам да преобзаведа апартамента и това да стане наистина бързо.
— Две седмици?
— Седмица и половина. Ще изведа Сам за един ден, да кажем следващия понеделник, и искам да се върна в нов апартамент.
Джени не отговори веднага, понеже премисляше възможностите си в Ню Йорк. Можеше да купи по-голямата част от обзавеждането от изложбената зала на Tepper Falleries, да го прибере в някакъв склад и после да го пренесе за един ден.
— Няма да мога да осигуря картини и завеси, така че ще трябва да платиш някои неща отделно.
— Добре — каза Майк без колебание.
Джени подсвирна.
— Ти май си влюбен, а? — когато Майк не отговори, тя продължи. — Какъв тип човек е?
— Живее с мен, но ми позволява само да я целуна от време на време. Никакви опипвания.
— О, старомодна. Английски крепонени завеси. Розови копринени възглавници. Голямо легло с розова покривка. Пискюли. Антики от осемнайсети век.
Той я прекъсна.
— Добре звучи. Хей, Джени — каза той точно преди тя да затвори. — И направи леглото по-голямо.
Тя затвори, смеейки се.
ГЛАВА 18
Саманта се събуди и полузаспала тръгна към банята. Майк беше там и се бръснеше. Беше само с кърпа около кръста. Бръснеше се с най-обикновен бръснач.
— Съжалявам — измърмори тя и понечи да излезе.
— Няма нищо — каза той. — Какво искаш да правим днес?
Тя се обърна към него и премигна, за да свикне със светлината. Наистина беше красив. Широкият му гръб и тъмната кърпа, увита около кръста му. Само едно движение…
— Ако продължаваш да ме гледаш така, ще си намериш белята — каза той, гледайки я в огледалото.
— Не използваш ли електрическа самобръсначка? — тя взе едно шише English Leather и го помириса.
— Наследил съм гъстата и твърда брада на баща ми. Електрическите самобръсначки не могат да се справят с нея.
Тя се облегна на стената и се загледа как прокарваше бръснача по лицето си и го плакнеше. Той я погледна в огледалото и й намигна.
Тя му се усмихна и си помисли, че й е много приятно. Понякога се чувстваше като негова съпруга, и то много повече, отколкото се бе чувствала със съпруга си. Ричард имаше железни правила и едно от тях беше, че мъжът и жената никога не трябва да са заедно в банята.
— Реши ли?
— М-м-м — каза тя замечтано.
Той свърши с бръсненето, намокри кърпата с гореща вода и я залепи на лицето си. Държа я, докато махна всички малки косъмчета. Обърна се и се наведе към нея.
— Какво ще кажеш? — завъртя се на едната, после на другата страна.
Сам сложи ръка на бузата му и усещането, породено от току-що обръснатата кожа, я изкуши да прокара ръка по устните му и дори да го целуне.
— Мека като на бебе.
— Така ли? — той се наведе още и отърка бузата си о нейната.
Тя сложи ръце на раменете му, усети топлата му кожа и за миг затвори очи.
— Няма остра брада, която да дращи женската кожа.
Той рязко се дръпна и Саманта помръкна, без да се усети. Обикновено сутрин се опитваше да я целуне, но тази сутрин не го направи. Тя, естествено, не можеше да знае, че той доста трудно понася близостта й рано сутрин. Трябваше да се отдръпне, за да не се изкуши да я докосне. Тъй като не разбра причината за реакцията му, тя се погледна импулсивно в огледалото и изпищя. Гримът й се бе размазал, а косата й, влажна, когато си беше легнала, стърчеше на хиляди страни. Грабна един от гребените на Майк, намокри я и се опита да я слегне. Майк се засмя и я целуна по врата.