— Изглеждаш чудесно — каза той искрено.
— Като Ванеса ли? — попита тя, после запуши устата си с ръка. Не искаше да казва това.
Майк повдигна вежди.
— Слухтиш, а? Ровиш се из чуждите шкафове? Сред личните вещи на хората?
— Съвсем не. Търсех… чорапи, това е. Не исках да те безпокоя и реших да погледна в шкафа. Не мислех, че ще откажеш да ми дадеш чифт чорапи — тя спря, защото той се подхилкваше. Вирна нос, за да му покаже какво мисли за него и тръгна да излиза. — Не ме интересува коя е Ванеса. Сигурна съм, че имаш хиляди гаджета. Те не значат нищо за мен.
Той не отговори и тя се обърна. Той стоеше облегнат на касата на вратата и се усмихваше, сякаш всичко му е ясно.
— Ще излезеш ли? Трябва да се облека.
— Аз също. Дрехите ми са тук. Мислех, че го знаеш?
— Не го знаех — отвърна тя и тръгна към коридора, но той я хвана.
— Къде отиваш?
— В апартамента ми, но това не е твоя работа.
Той я държеше без усилие, а тя се бореше да се освободи.
— Виж сега какво направи.
Саманта не искаше да гледа. Разбра, че хавлията му е паднала на земята. Заби поглед в гърдите му.
— Бих искала да ме пуснеш — каза тя студено, без да помръдне.
— Не, докато не ми отговориш — той се наведе да я целуне по врата, но тя се дръпна.
— Отговорих ти. Ванеса въобще не ме интересува.
Майк се засмя и я придърпа към голямото си голо тяло.
— Не те питам за Неса. Попитах те какво искаш да правим днес.
Тя бе твърде близо до него и когато се мръдна, гърдите й докоснаха неговите, Понеже бе абсолютно гол, Саманта го гледаше в лицето. Нямаше намерение да се бори с него, но си мислеше да му каже, че е било нужно да прекарва толкова време на плажа, за да придобие този златен загар. Но после се сети, че това може би е естественият цвят на кожата му.
— Имам една много интересна книга и смятам да я прочета — отвърна му със присвити устни.
Майк гледаше тялото й, на сантиметри от него, отделено само от една тънка нощница.
— Знаеш ли, май ще променя мнението си за сините нощници. Тази ми харесва. Копринена ли е?
— Памучна — отвърна тя стегнато. — Старомодна, невзрачна или както ти каза, нощницата на Ребека от фермата Сънбрук.
— О, Ванеса носеше… — той не можа да продължи, защото тя го блъсна с юмрук в ребрата.
Той се сви, изохка и после се разсмя, но не я пусна.
— Сами, скъпа, ти си единствената жена в живота ми. Ванеса е минало.
— Въобще не ме интересува. И ще спреш ли да се правиш на Тарзан и да ме пуснеш? Искам да се кача горе и да се облека.
Той се приближи още и се наведе така, че тя усещаше дъха му.
— Тарзан? Какво ще кажеш да останем днес у дома и да играем на индианците и смелата, твърда дъщеря на мисионер? Цялото ти семейство е избито от индианците, а аз те спасявам. Отначало ти ме мразиш, докато не те накарвам да крещиш от удоволствие, и после ние…
Тя не се сдържа и се разсмя.
— О, Майк, ти си луд! Какви книги си чел?
— Луд съм по теб — каза той, милвайки врата й. Но все още се държеше на разстояние, сякаш му бе забранено да я докосва. — Ако не харесваш идеята с индианците, мога да ти покажа някои номера с червени копринени шалчета. Или пък да съм пират и… — той спря да говори, защото устните му, докоснаха врата й.
Когато той се успокои, Саманта се наведе и се измъкна от прегръдката му, усмихвайки се тайно на стона на нещастие, който се изтръгна от гърдите му. Гледайки пред себе си, тя се качи горе усмихната.
Беше си обула само джинсите, когато Майк почука на вратата. Това бе просто една формалност, тъй като на вратата зееше огромна дупка. Не изчака да му отвори, а влезе в хола и се разположи като у дома си. Когато тя влезе в стаята, закопчавайки блузата си, той се бе отпуснал в креслото, а краката му бяха на дивана.
— Реши ли вече?
— Имаш предвид книгата, която ще чета? Има една чудесна биография на капитан Френсис Бейкър, живял по времето на кралица Виктория. Мисля да започна с нея.
На лицето му се изписа отвращение.
— Как трябва да постъпи човек, за да си определи среща с теб? Моят скапан братовчед…
— Рейни ме помоли — отвърна тя, наблягайки на всяка дума. — Помоли ме вежливо и ми даде двайсет и четири часа. Жените ценят подобно отношение. Да помолиш една жена да се срещнете, съдържа много повече финес, отколкото да кажеш: „О… ъ-ъ, падна ми кърпата“ или „Хайде да си играем на доктор.“
Майк стана бавно и застана пред нея. Взе ръката й, целуна я с прекомерна вежливост и маниерност.