— Мис Елиът, ще ми окажете ли честта да прекарам деня във вашата компания?
— Със или без червени шалчета? — попита тя с присвити очи.
— Както вие пожелаете, милейди — отвърна той, като целуна още веднъж ръката й, но този път я докосна с върха на езика си.
Саманта се усмихна, гледайки черните му къдрици.
— Какво ще правим днес?
Майк я погледна с отвращение.
— Никакви люлки и сладолед — след като целуна за трети път ръката й, я погледна лукаво. — Винаги можем да посетим Ванеса.
— Само ако мога да взема и Рейни с мен — отвърна Саманта със същата усмивка.
Майк се засмя и се изправи.
— Искаш ли видиш още нещо от Ню Йорк? Китайския квартал, Малката Италия, Вилидж и други подобни места. Може да ти се струва странно, но има още какво да разгледаш в този град освен Медисън и Пето Авеню, които ти вече проучи.
— Само да се преоблека.
— Не, джинсите са идеално облекло за тези места — хвана я ръката и я поведе към външната врата.
Саманта излизаше за първи път в Ню Йорк през уикенда. През тези два дни Манхатън като че ли се изчистваше от красиво облечените хора и се изпълваше с туристи. Жени с провиснали рокли, дебели мъже с безформени панталони, всички преметнали фотоапарати през рамо върху найлоновите им ризи.
— Къде са другите? — попита Сам.
— В къщите си в провинцията или в предградията — отвърна Майк. Водеше я на север. Спряха на един уличен пазар на Първо Авеню. Тук тя видя сергии пълни с брошки. Влюби се в една игла, чиято глава изобразяваше кошница, пълна с цветя, направена от цветни камъни. Страшно много искаше да я има, но предния ден бе похарчила твърде много пари и с неохота я остави.
Майк не се поколеба и за миг я купи. Но когато й я подаде, Саманта се възпротиви, като му обясни, че не е трябвало да го прави, тъй като вече бе сторил твърде много за нея. Той настоя, но тя пак отказа.
— Ти направи толкова много за мен, не мога да я взема.
Майк повдигна рамене.
— О’кей, на Ванеса може би ще й хареса.
Саманта го погледна, после взе иглата и я стисна толкова силно, че тя се заби в ръката й. Майк се усмихна, отвори ръката й, взе иглата и я забоде на блузата й. Не пасваше много на облеклото й, но това не я интересуваше, когато хвана усмихната Майк подръка.
Стигнаха до Ситън Плейс. Майк я заведе в един парк, където имаше само няколко жени с детски колички. Жените бяха явно гувернантки, а къщите наоколо бяха на доста богати хора.
Саманта стоеше до ограда от ковано желязо на моста над Ийст Ривър и гледаше баржите по реката. Майк застана зад нея и я хвана през кръста. Тя се опита да се дръпне, както всеки път, когато се държеше прекалено интимно, но той каза с приглушен глас, на който не можеше да не се подчини.
— Моля те, недей.
Остана така, позволи му да я прегърне и се облегна на него. Позволи си известно време да се наслаждава на близостта му.
Стояха прегърнати, а той й показваше различни места. Облегна се на рамото му и усети топлината на тялото му, силата му и се почувства много сигурна. Сякаш никой никога не можеше да й стори нещо, когато той бе наблизо.
— Майк, благодаря ти за иглата.
— За теб винаги — отвърна нежно и приглушено, сякаш усещаше нещата също като нея.
Понечи да му каже още нещо, но едно дете на около две години тръгна, клатушкайки се, към оградата, после се затича, без да гледа къде отива. Една жена викаше след него, но то не спря. Майк се наведе и хвана леко главичката му, предпазвайки го да не се удари в оградата.
Детето се стресна и погледна Майк с широко отворени очи.
Той коленичи пред него.
— Бягаше доста бързо, Текс — каза той. — Можеше да направиш дупка в оградата. А ние не можем да позволим това да се случи, нали?
Детето кимна, подсмърчайки, и му се усмихна тъкмо когато гувернантката, тежаща около седемдесет паунда, пристигна, клатушкайки се.
— Благодаря ви много — каза тя, хвана детето за ръката и го отведе.
Момчето се обърна и махна на Майк, който отвърна на поздрава му.
Обърна се и подаде ръка на Сам и тя без колебание сплете пръсти в неговите. Тръгнаха на юг.
— Знаеш ли, никога не съм сменяла бебешки пелени — каза тя, мислейки колко умело Майк се справи с детето.
— За това не се изисква някакво изключително умение — отвърна той. — Знаеш ли какво? Ще отидем в Колорадо при семейството ми и там ще можеш да сменяш колкото искаш пелени. Обзалагам се, че цялото ми семейство ще ти позволи да се учиш на децата им. За една седмица ще станеш експерт.
— Ще бъде приятно — каза тя сериозно. — Наистина.
Той стисна ръката й и я поведе през улицата. Махна на едно такси и каза на шофьора да кара към Китайския квартал.