Около четири следобед Саманта бе уморена, но щастлива, защото бе прекарала един чудесен ден с Майк. Разхождаха се, докато краката започнаха да я наболяват. Видяха много интересни места. Майк я заведе на обяд и поръча толкова много и вкусни неща, че тя преяде. Караше я да се смее, показваше й неща, които тя не би забелязала, ако беше сама. Заведе я в един магазин, пълен с навиващи се механични играчки. Показваше й статуите, парковете и уличните пазари. Спираха да слушат улични музиканти, някои от които бяха много, много добри. Пробва няколко шапки и успя да убеди Майк да си купи памучна риза от Бали. Докато се разхождаха и разглеждаха, непрекъснато разговаряха.
Разговорите й доставиха най-голямо удоволствие. За първи път Майк не се правеше на Шерлок Холмс, опитвайки се да измъкне нужната му информация. Не я разпитваше за баща й, съпруга й или пък за годините в гимназията. Сам се отпусна и го заразпитва за детството му. Майк сякаш нямаше никакви тайни от нея. С изключение може би на жените, с които е бил преди нея. Ако не бе забелязала колко е красив, как го гледат жените по улиците и съдеше само по думите му, щеше да си помисли, че никога не е имал жена.
Разказа й за осемте си братя и трите сестри, за родителите си и многото братовчеди, какво е учил в колежа и университета. Отговаряше на всичките й въпроси, но нито веднъж не спомена и дума за други жени.
В четири седнаха в един малък ресторант. Един приятно изглеждащ и добре сложен мъж мина край тях. Саманта се загледа след него и когато се обърна, видя че Майк я гледа странно.
— Мислиш ли, че тренира бодибилдинг? — попита невинно тя.
— По-скоро ми прилича на мъж, който тренира за корем — промърмори той, въпреки че ако на него му разрешаха, би се тъпкал само с бифтек и бира.
Смеейки се, Саманта поръча.
Докато се хранеха, тя го попита небрежно:
— Не си ли бил женен?
Не й отговори и тя го погледна. Гледаше я напрегнато.
— Сам — каза меко. — Аз съм на тридесет години и сърцето ми е свободно. Имал съм различни истории с жени. С Ванеса бяхме заедно две години, но никога не съм бил влюбен. В моето семейство приемаме женитбата много сериозно. Вярваме в обета, който си дават мъжът и жената. Досега не съм срещнал човека, с когото бих желал да прекарам остатъка от живота си. Не съм срещнал жената, за която да кажа, че е достатъчно добра, за да бъде майка на децата ми — пресегна се и взе ръката й. — Докато не се появи ти.
Тя си пое дъх и издърпа ръката си.
— Майк, аз не…
— Ако отново смяташ да разказваш онези приказки, че не желаеш да го правиш, не искам да слушам — той погледна пред себе си. — Сам — каза меко. — Искам да ти задам един въпрос, но обещай ми, че ще ми отговориш честно.
Тя кимна.
— Добре.
— Баща ти докосвал, ли те е някога? Имам предвид сексуално.
Тя усети за миг гневът да се надига в нея, но се овладя. Във време, когато всяко списание е пълно с истории на жени жертви на подобни действия от страна на родителите им, този въпрос не бе глупав.
— Не — отвърна, усмихвайки се. — Баща ми никога не е лягал до мен, никога не ме е докосвал по друг начин освен с родителска обич и нежност. Той беше много добър баща, Майк.
— Тогава защо…? — започна той, но се спря. Искаше да я попита защо го отхвърля, но не желаеше да чуе отговора. Може би причината бе просто той. Може би не го харесваше и затова го отблъскваше. — Друг тип мъже ли харесваш? — той я погледна. — Рейни например?
— Майк, ти си най-красивият мъж, когото съм срещала в живота си. Защо една жена трябва да харесва Рейни повече от теб?
Той не се усмихна. Всъщност отговорът й го обърка още повече. Въпреки че бе научил доста неща за нея, все още имаше липсващи парчета от мозайката мис Саманта Елиът. Колкото повече време прекарваше с нея, толкова повече се убеждаваше, че усилията да я спечели си заслужават.
Стана и сложи пари на масата.
— Готова ли си? Трябва да се връщаме. Имам среща довечера и трябва да се изкъпя.
Тя стана бавно. Първо й говори за сватбения обет, за деца и накрая казва, че има среща.
ГЛАВА 19
В таксито пътуваха мълчаливо и Саманта имаше достатъчно време да мисли. Но единственото, което усещаше, бе старомодна, свиваща стомаха ревност. Това усещане бе ново за нея и й трябваше малко повече време, за да разбере, че не харесва начина, по който се чувства. Да бъдеш ревнив, мислеше си тя, означава да се държиш с другия, сякаш е твоя собственост и разполагаш с времето, вниманието и… любовта му. Но тя със сигурност не притежаваше Майк, нито пък той нея. Не бе ли се борила именно срещу това собственическо чувство? Не бе ли се борила за свободата си? Не бе ли се борила по всякакъв начин срещу изкушението да не хлътне по него?