— Какво мислиш, че трябва да облека? — попита тя ведро. — Костюм или панталони?
— Нощница и халат — отвърна той с присвити устни, докато затваряше вратата. — Това ти е нужно, за да останеш у дома и да гледаш телевизия.
— В събота вечер няма нищо интересно, така че смятам да дойда с теб.
— Саманта — каза той със смразяващ поглед. — Ти няма да дойдеш с мен.
— Ванеса може да се ядоса.
Той й обърна гръб за секунди, после се усмихна. Но Саманта го познаваше достатъчно, за да разбере, че усмивката му бе фалшива. Не беше Ванеса, слава Богу.
— За твое сведение, имам среща с Аби.
— Къде?
— Не познаваш това място. Горен Уест Сайд. Много е шик. И сигурно ще закъснея доста или ще остана там през нощта.
— Управата на старческия дом ще ти разреши ли?
Сянката на ужас, която пробягна по лицето му, й показа, че е познала. Той успя да се овладее доста бързо, но не преди Сам да разбере истината. Докато й разправяше нещо от сорта на: „Аби не живее в старчески дом“ или „Тя е една доста гореща дама“, Сам просто го гледаше и му се усмихваше. Никаква Ванеса. Никакви актриси. Никакви модели. Никой друг. Майк просто се опитваше да открие баба й.
— Проклета да си Саманта — каза той с тон, сякаш щеше да се разреве. — По дяволите, ти не можеш да дойдеш с мен. Тази жена може би е познавала баба ти. Хората на Док може да я наблюдават. Тя може…
— Би могла да е баба ми, нали?
Той се обърна. Знаеше, че търси начин да я убеди да не идва с него, че не може да отиде, но тя пък бе уверена, че каквото и да й кажеше, не бе в състояние да я разубеди.
— Не мога да разбера защо гледаш толкова самодоволно — отново се обърна към нея.
Тя се приближи до него и му се усмихна.
— Не мога да разбера защо си мислиш, че си съвършен лъжец. Ти не умееш дори да лъжеш добре.
Тялото му се напрегна от ярост. Очите му заблестяха, ноздрите му се издуха, а ръцете му се свиха в юмрук.
— Може да не съм добър лъжец, но съм много добър във връзване на момичета, които са достатъчно глупави да не разбират кое не е добро за тях — пристъпи към нея.
Саманта преглътна, защото изглеждаше, сякаш има намерение да изпълни заканата си.
— Ти не си в състояние да нараниш никой, колкото и да се правиш на страшен — каза тя, като вложи повече смелост в гласа си. Не помръдна дори когато той се приближи толкова, че почти я докосваше, надвесил се над нея.
Гневът му изби. Хвана я и я стисна толкова силно, че тя едва дишаше. Но вместо да се опита да се освободи, тя се отпусна върху му, търкайки бузата си в гърдите му. Толкова много си отиваха. Бившият й съпруг беше висок и слаб и с него изглеждаха доста странно, въобще не си пасваха. Но Майк бе идеален.
— Виж, скъпа — каза той. — Не искам да те замесвам повече. Не искам дори да те оставям сама в къщата тази вечер. Щях да ти предложа да прекараш нощта с Вики или Блеър, или…
— Рейни? — попита тя усмихната, без да отваря очи. Мислеше си за хилядите пъти, когато й се искаше да се притисне в Майк. Беше й много по-добре, отколкото можеше да предположи.
— Не, дори не ми е минавала подобна мисъл. Да те оставя с тоя сухар — все още държейки я, той се отдръпна и я погледна. — Ти всъщност не го харесваш, нали?
— Не — отвърна тя, съвсем честно.
Той се усмихна и хвана ръката й.
— Добре, ето какво ще нравим. Ще отида да видя старицата, въпреки че сигурно пак ще е напразно — Майк поклати невярващо глава. — Тя е седмата стара дама, която посещавам. За всяка една информаторите ми се кълняха, че е била в клуба онази нощ, но после се оказваше, че жените бяха или смахнати, или прекалено млади, или въобще не бяха чували за Джубили. Беше просто губене на време и съм уверен, че и днес ще е така. Ще те заведа у Блеър, тя живее в Уест Сайд. И когато свърша със старата дама, ще ви взема и двете и ще ви заведа на вечеря. Ще те заведа, където поискаш. Можем да отидем в…
— Сами, скъпа, моля те, чуй ме — галеше касата й, а огромното му тяло се бе надвесило над нея, така че тя почти се скриваше в него. Надяваше се да прекара следващите три часа, убеждавайки я да не идва с него.
— М-м-м, слушам те. Можем да отидем на вечеря, след като се срещнем с нея. Искам да отидем в Знака на гълъба.
Майк я пусна вбесен.
— Няма да дойдеш с мен.
— Добре, тогава въобще няма да излизам с теб. Ако не желаеш заедно да търсим баба ми, ще го направя сама. Колко старчески домове има в Горен Уест Сайд? За западната страна на какво говориш?