Аби погледна Майк.
— Доколкото си спомням, вие ми писахте за Макси.
— Да — отвърна меко Майк, стоейки до таблата на леглото, загледан в двете жени, следейки движенията им. — Искам да разбера какво знаете за нея.
— Защо? — изстреля Аби и Саманта забеляза, че стрелката на апарата отскочи.
Поради някаква неясна причина Майк стоеше на мястото си, без да отговоря.
— Той пише биография на Док — отвърна Саманта вместо него. — И иска да научи нещо за Макси. А и аз искам да я намеря, защото тя вероятно е моя баба — тя понижи глас. — Искам да разбера какво знаете за нея?
Аби не продума, но стрелката отскочи вдясно и остана там една-две секунди.
— Макси е мъртва — каза тя след известно време. — Умря преди осемнадесет месеца.
Саманта въздъхна.
— Сигурна ли сте?
— Абсолютно. Бяхме приятелки още от двадесетте. Е, не съвсем близки още тогава, но по-късно се сближихме. Тя почина в Ню Джърси и управата на старческия дом, където живееше, ми писа — тя погледна Саманта. — Защо едно красиво същество като теб се интересува от старица като нея? Би трябвало да се омъжиш за младия си приятел, да имате деца и да забравите миналото.
Сам не погледна Майк.
— Той не е мой приятел.
— О? — каза Аби. — А това какво е? — повдигна лявата ръка на Саманта и посочи блестящия голям диамант.
— О, това е… Аз… Е, ние…
— Чичо ми Майк искаше да намеря Макси — каза Майк, нарушавайки дългото си мълчание.
— И кой е този твой чичо Майк? — попита Аби, без да проявява интерес.
— Майкъл Ренсъм — отвърна тихо Майк.
Аби рязко се обърна и го погледна със студени, блестящи очи. Тялото й може да беше старо, но духът й бе все още млад.
— Майкъл Ренсъм умря в онази нощ. Умря на дванайсети май 1928 г.
— Не, не е умрял — каза Майк. — Хората на Скалпини са простреляли крака му, но той е оживял. На следващия ден след клането се обадил на дядо ми в Колорадо и Гремпс изпратил самолет да го вземе. После се погрижил всички да повярват, че Майкъл Ренсъм е мъртъв.
След дълго мълчание, през което се опитваше да асимилира думите на Майк, Аби каза с присвити очи.
— Ако дядо ти е могъл да прави това, значи е имал пари… и влияние.
— Да, госпожо, имаше.
— А ти? Ще можеш ли да издържаш това прекрасно дете?
— Да, госпожо, мога. Бихте ли ми разказали нещо за чичо Майк.
Аби се облегна на чистите стерилни възглавници, като продължаваше да държи ръката на Саманта.
— Той беше красив мъж. Красивия Ренсъм, така го наричаха момичетата.
— Красив колкото Майк? — попита Саманта, после понижи глас, объркана, че е издала мислите си. — Исках да кажа…
Аби се усмихна.
— Не, скъпа, не толкова красив като твоя млад мъж. Майкъл Ренсъм бе красив по свой собствен начин.
— От къде е? — попита изключително сериозно Майк. — Чичо Майк не разказваше много за миналото си.
— Сирак е. Нямал е семейство. Всичко, което имаше, бе външността му и умението да танцува, сякаш се носи из въздуха — тя замълча и продължи почти шепнешком. — И имаше способността да кара жените да се влюбват в него.
— Бяхте ли влюбена в него? — попита Саманта.
— Разбира се. Всички бяхме влюбени — не бе трудно да се разбере, че Аби не желае да каже нищо за себе си.
— А Макси беше ли влюбена в него? — попита Майк.
Аби го погледна с тежък, разкъсващ поглед, сякаш се опитваше да прочете мислите му.
— Да — каза след известно време. — Макси го обичаше много.
Саманта взе чантата си от стола до леглото и извади една снимка, която бе пожълтяла от времето, а единият й ъгъл бе изгорен.
— Това ли е Майкъл Ренсъм?
Като видя снимката, Майк скочи и я взе още преди Аби да успее да я разгледа добре. Беше снимка от фотостудио. Портрет на красив, приятен мъж, облечен в смокинг, с цигара в ръка. Майк познаваше чичо си Майк, когато бе вече стар, но бе уверен, че мъжът на снимката бе човекът, когато обичаше толкова много.
— Откъде взе това? — попита той Саманта.
Саманта не хареса тона му, както и това, че смяташе, че трябва да му покаже снимката, преди да я е видял някой друг.
— За твое сведение баща ми ми остави кутия, пълна с неща на баба ми и снимката бе там. Татко ми бе написал бележка, че още когато бил малък, майка му изгорила няколко неща, но той успял да спаси тази снимка.
— Защо не ми я показа преди това?
— По същата причина, поради която ти криеш от мен разни неща — тросна му се тя. — Всеки ден научавам по нещо, което си крил. Тогава защо и аз да нямам някои тайни от теб?