Саманта се обърна, загледа се през прозореца и пое дълбоко дъх.
Тридесет минути по-късно те бяха пред къщата на Майк, а кутията бе на масата. Сам настоя преди това да си поръчат вечеря и Майк неохотно се съгласи. Саманта не можеше да си обясни нежеланието си да отвори кутията. Знаеше, че е пълна с неща на баба й и при други обстоятелства би й било любопитно да види какво има вътре, но сега бе съвсем сигурна, че не желае да разгледа съдържанието й. Сякаш това беше кутията на Пандора, пълна с най-големите злини на света. Усещаше, че ако я отворят, ще започнат нещо, което би трябвало да довършат докрай.
Майк посегна да отвори кутията, но Сам сложи ръката си върху неговата. Той я изчака да се успокои. Тя кимна и затаи дъх, докато той отваряше кутията.
Той разрови кутията и лицето му потъмня от разочарование. Саманта пристъпи към него изпълнена с любопитство.
— Какво има? — прошепна тя.
— Не мога да повярвам — каза той нервно.
— Какво? — тя се приближи до него и погледна вътре.
Майк я сграбчи и каза:
— Хванах те!
Тя подскочи. С ръка на гърдите и почервеняло лице го удари по рамото.
— Ах, ти!
Смеейки се, Майк бръкна в кутията.
— Не разбирам какво толкова те плаши. Това е просто една стара рокля — извади от кутията рокля от червена коприна и й я подаде.
Отначало Саманта не желаеше да я докосва, но когато Майк дръпна ръката си, видя нещо да блести. Взе я, бавно я разгъна и я разгледа.
— Ланвин — прошепна със страхопочитание името на парижкия моделиер, изписано на етикета.
Бе красива рокля, червено моаре с корсаж, тесни презрамки с отделно ушита пола, падаща на гънки, подгъната до средата на прасеца, с малък шлейф отзад. Отдясно на кръста имаше бижу във вид на слънце от втъкани в плата кристали.
— Сякаш преодоля страха си — каза саркастично Майк, но тя не му обърна внимание, възхищавайки се на роклята.
Майк извади чифт обувки от кутията. Бяха направени специално за роклята — с Т-образни ленти от червено моаре и една вертикална от блестящ плат и подметки тип Луис. Още щом ги видя Саманта разбра, че са неин номер.
— Виж това — Майк й подаде малка кутия, облицована в синьо кадифе. В нея имаше чифт обици, но не обикновени обици — дълги, с крушовидна форма, целите с диаманти и три големи перли в края.
Майк подсвирна.
— Обиците на Док — прошепна Саманта. — Тези, за които каза, че е подарил на Макси в нощта, когато е изчезнала.
Майк извади от кутията бельо — сутиен от коприна с цвят на праскова и с нежни дантели от екрю. Фин секси колан за жартиери и светли копринени чорапи бяха сгънати заедно.
На самото дъно имаше колие от перли и две диамантени гривни. Майк разгледа гривните на светлината.
— Не съм златар, но доколкото разбирам, са истински — той го подаде на Сам. Потърка перлите с нокът. Бяха достатъчно твърди, за да се използват за шмиргел, твърдост, каквато имат само истинските перли.
— Истински ли са?
— Абсолютно — каза той и ги остави на масата.
Саманта също остави гривните и двамата се загледаха в нещата на масата — тъмна вечерна рокля, обувки в тон с нея, изключителни обици, гривни, колие от перли и бельо. Явно това бе облеклото, което Макси бе носила през онази нощ на 1928-а.
— Ако тези неща са били притежание на баща ти — каза Майк, — тогава безспорно Макси е твоя баба.
— Да — отвърна Саманта.
На вратата се позвъни и храната пристигна. Седнаха на свободния край на масата. Хранеха се мълчаливо, загледани в дрехите.
И двамата мислеха за 1928 година, когато по някаква неясна причина една млада жена, облечена в коприна и диаманти, е избягала от една кървава касапница и не е била видяна повече. Отишла в Луизвил, Кентъки, бременна и три дни по-късно се омъжила за мъж, който не можел да има деца. Живяла със съпруга си, отгледала детето си, изглежда, била щастлива, но през 1964-та изчезнала.
— Майк — каза Сам. — Не би ли искал да разбереш какво се е случило през онази нощ? Наистина би желал да разбереш, нали?
— Да, много — отвърна той.
— Док каза, че детето на Макси било негово, но Аби каза, че Макси е обичала Майкъл Ренсъм.
— Залагам на чичо Майк. Не мога да си представя Док да си позволи да раздели дори малко сперма с някой друг.
— Майк — каза тя ядосана от цинизма му. — Може и да я е обичал. Тя може да е била метреса на Док, но е обичала също и Майкъл Ренсъм. Може да е обичала и двамата.
Майк не отвърна, защото се бе загледал в роклята.
— Видя ли петното?
— Да — отвърна тихо Саманта и впи поглед в чинията си. Още щом го видя, бе разбрал от какво е.
Майк стана, взе роклята и я разгледа на светлината.