— Кръв е, нали? Изглежда, някой се е опитал да го изчисти, но кръвта се маха трудно.
— Особено толкова много кръв.
— Чия ли е?
— Според твоите записки за клането би могла да бъде на много хора.
Майк продължаваше да разглежда роклята.
— Док каза, че Макси е била отзад, когато хората на Скалпини са започнали да стрелят, и не се показвала. Ако това е истина, не може да е кръвта на чичо Майк — той не е напускал дансинга. Бил е прострелян и е лежал там, докато санитарите са го отнесли. А според Док той самият е бил в тоалетната през повечето време — Майк я погледна. — Ще изпратя роклята на Блеър да й направи анализ. После ще сравним резултатите с кръвните групи на хората в клуба.
Саманта стана и взе роклята.
— Ще я режат ли? — попита тъжно.
На Майк му се прииска да й каже, че кутията е била при нея месеци наред и не я бе отворила, бе видяла роклята и не я бе извадила, за да я разгледа. А сега се държеше като дете, чието мече е подарено като милостиня. Но си замълча.
— Не, няма да я развалят, но мисля, че не трябва да я даваме на никой, преди да я запечатаме.
— Да я запечатаме? О, имаш предвид да й направиш снимка. Мисля, че мога да я държа или да я закачим на стената.
— Това няма да свърши работа — отвърна той, мръщейки се, сякаш търсеше разрешение на проблема. — О, да. Защо не я облечеш? Имаш ли нещо против? Като я гледам, сигурно ще ти е по мярка.
Преди няколко часа само мисълта да погледне в кутията, отблъскваше Саманта. Не можеше да си представи нещо по-отвратително от това да се облече в стари дрехи. Освен да сложи рокля оцапана с кръв.
Но замисляйки се отново реши, че едно е да облечеш рокля с петна от кръв и друго — да носиш рокля на парижки моделиер с диаманти и перли. Докосна коприненото бельо.
— Мислиш ли, че ще ти помогне за автобиографията, ако облека тези дрехи?
Майк трябваше да сложи ръка пред устните си, за да може да скрие усмивката си.
— Ще ми направиш лична услуга, ако ги облечеш. Просто за няколко минути. Можеш да се облечеш, докато си взема апарата. Трябва да наглася статива, така че имаш време.
Още не бе свършил да говори, когато Саманта събра дрехите и отиде в стаята си.
Съблече бързо своите дрехи, и сложи сутиена и бикините на Макси. Коприната прилепна към тялото й и сякаш я промени. Поизправи се, стегна още малко корема си и повдигна брадичката. Направи няколко крачки, за да усети коприната по тялото си. През първите дни, когато дойде в Ню Йорк, докато седеше в стаята си, слушаше музиката на баща си. Сега, облечена в бельото на Макси, започна да си тананика една песен на Беси Смит.
Започна да слага чорапите. Сложи крак на стола и започна бавно да обува чорапа. Когато свърши, го опъна и от двете страни, отвори вратата на гардероба, премести стола пред голямото огледало и се гледаше, докато слагаше втория. Копринен сутиен и бикини, копринени чорапи и голото бедро между коприната.
Затова ли жартиерите и този тип чорапи са толкова скъпи, чудеше се тя, изправена пред огледалото, доволна от това, което вижда. Чорапогащите опаковаха жената в найлон от кръста до петите и въобще не бяха секси. Караха жената да се чувства като опакована наденица. Но само няколко сантиметра голо бедро под коприната я караха да се чувства пълна със страст, сякаш бе певица в Харлемски нощен клуб и красиви млади мъже идваха всяка нощ да я чуят.
Гледайки се в огледалото на банята, отбеляза, че лицето й е твърде бледо без грим — като на момиче, което можеш да срещнеш на неделната молитва. Освен това прическата й бе много съвременна, с твърде много лак.
Пусна чешмата, намокри гребена и го прокара през косата си. Веднъж решила, не можеше да спре. Среса косата си наляво, намокри я и я прилепи към главата си, като остави няколко къдрици да падат край ушите й. После, за да е сигурна, че прическата й ще се запази, я напръска с лак за коса. Изрисува очите си с най-тъмния молив и подчерта добре веждите си. Накрая сложи дебел пласт червило.
Отстъпи, огледа се в огледалото и кимна. Почти се бе превъплътила в Макси, която се подготвяше да излезе на сцената, нейният любим и човекът, подарил й диамантите, я чакаха.
Облече роклята през главата си, леко се позавъртя, за да я намести и се погледна в огледалото.
— Макси — прошепна, виждайки не себе си, а друга жена, за която бе сигурна, че може да заинтересува мъжете. Сложи си обувките, стъпи на стола и прокара ръка по крака си, за да оправи чорапите.
— Сам — извика Майк. — Още ли не си готова?
— Задръж още малко. Това гадже си заслужава чакането — извика тя през вратата. Закачи обиците на Док, сложи гривните и накрая перлите.
Тъкмо се канеше да излезе, когато погледна двете фигурки от Бали на масичката на Майк и забеляза дългите около тридесет сантиметра пръчки, прикрепени към ръцете им. Извади едната внимателно, после взе шишето с точността за корекции при печатане, което Майк най-безотговорно бе оставил на масата, и боядиса няколко сантиметра от пръчката в бяло. Така имаше чудесно копие на цигаре с фалшива цигара. Сложи го в красивите си яркочервени устни, отвори малко вратата и извика на Майк да изгаси всичко, с изключение на лампиона, и не обърна внимание на вика му: „Добре-е-е!“