Сладък лъжец

Когато излезе от стаята, не беше вече невинната и внушаваща респект Саманта, а Макси — певицата, която караше мъжете да се бият за нея.

Майк я видя да се спуска по стълбите, подсвирна от удивление и въобще забрави да снима. Саманта, неговата Саманта, която познаваше, не се движеше по този начин — с издадени напред устни, а тялото й се полюшваше прелъстително, докато се приближаваше към него, диамантите на ушите и ръцете й блестяха. Жената, която стоеше пред него, бе толкова различна от тази, която познаваше, колкото Дафни бе различна от индианска домакиня. Усети, че отстъпва. Тази жена го плашеше. Караше го да се чувства, сякаш той трябва да носи тукседо и да й прави скъпи подаръци. Когато Саманта лапна цигарето с изписаните си устни, той седна на един от столовете до масата и се втренчи в жената, която не бе виждал никога досега.

Сам бе на около метър от него, когато започна да пее един стар блус, който бе чула от плочите на Беси Смит.

НЕЩАСТИЕТО ПАК Е ТУК.
ПОЛКАТА НИКОГА НЕ СВЪРШВА.
МОЕТО МОМЧЕ ИЗЧЕЗНА СЪС ЖЕНА,
КОЯТО МИСЛЕХ, ЧЕ МИ Е ПРИЯТЕЛКА.

Доста хора мислят, че умението да пееш блус идва от цвета на кожата, но всъщност причината е в преживяната мъка. А Саманта достатъчно бе имала болка и тъга в краткия си живот, за да бъде способна да пее блус като професионална певица. Гласът й, макар и необработен, бе силен и пълен с чувство.

ГОСПОДИ НЕ ЧУВАШ ЛИ МОЛИТВИТЕ МИ?
ЩАСТИЕ, ЩАСТИЕ, НЯМА ЛИ И НА МЕН
ДА СЕ УСМИХНЕШ?
ТОЧНО СЕГА, ПРИЯТЕЛЮ МОЙ,
СЕ НУЖДАЯ ОТ ТВОЯТА РЪКА.

Майк седеше втренчен в нея. Тя го караше да усеща песента, да почувства тъгата на жената, чийто мъж бе откраднат от друга. Пееше така, както би могъл да пее само човек, изживял това чувство, пееше по начина, по който трябваше да го направи, по начина, по който е била написана тази песен. Не пееше като фолкпевица, очарована от хубавите песни на чернокожите, опитваща се да ги имитира пред публиката. Саманта бе жената, написала тази песен и я изпълняваше с цялата си душа.

ЖИВОТЪТ МИ ИЗЦЯЛО СЕ ОБЪРКА,
ВСИЧКО ОКОЛО МЕН СЕ РАЗХВЪРЧА.
ОТКАКТО ПРИЯТЕЛЯТ МИ СИ ЗАМИНА,
НЕ ЗНАМ КАКВО ДА ПРАВЯ
И ПЕЯ ТОЗИ БЛУС ЗА ЩАСТИЕТО.

Тъжната песен бе кратка. Когато свърши, Майк я гледаше втренчено, примигвайки от объркване, чувствайки се, сякаш гледаше някаква непозната жена в износена червена рокля, прилепнала до тялото й.

Сякаш за да го обърка още повече, Саманта се приближи по начин, по който не бе виждал друга жена да се движи, сложи крака си, обут в обувките с висок ток, между краката му и дръпна от цигарето. Той бе сигурен, абсолютно сигурен, че видя дима от цигарата.

— Е, сладурче? — каза тя, но това не беше гласът на Саманта. Гласът й беше по-тих, почти груб и много, много предизвикателен, пленяващ. Глас на сирена, способна да прелъсти мъжете и да ги принуди да умрат за нея.

— Саманта? — прошепна той и се обърка още повече, защото прозвуча като тийнейджър.

С гърлен смях, така както би се изсмяла Катлин Търнър, тя отдръпна крака си и се отдалечи. Той не можеше да откъсне очи от нея. Кожата на гърба й беше блестяща и прекрасна на меката светлина на лампиона.

— Сам — каза той, когато тя тръгна към спалнята, но тя не се обърна.

— Макси — прошепна и затаи дъх, когато тя му се усмихна през рамо. Това бе усмивка на жена, която знае какво въздействие има върху мъжете.

Когато Саманта изчезна, Майк въздъхна и разкърши рамене. Бе останал без дъх, а мускулите му се бяха схванали. Опита се да намали напрежението в тялото си, като отиде до плъзгаща се врата и се загледа в нощта. Жената, която видя тази вечер в стаята, бе непозната за него, бе жена, която криеше много тайни и можеше много неща, но той не бе сигурен, че това е жена, която наистина би му харесала. Може би желае да я заведе в леглото си, тъй като тя знаеше за секса много повече от него. Тя бе жена, която можеше да имитира оргазъм, би могла да се преструва, че е влюбена в един мъж. Бе абсолютно противоположна на Саманта с нейната откритост, честност и умение да дава.

— Е? — попита Саманта зад него.