Саманта скочи от леглото и се втурна през банята в стаята на Майк, който спеше по корем, скрит в завивките.
— Майк! Събуди се! Трябва да видиш какво дават по телевизията — той не реагира и тя се опря на леглото и го бутна по голото рамо, което се подаваше изпод завивките.
— Майкъл! Събуди се! Ще изпуснеш нещо много важно — той потрепна леко. Ако не беше толкова топъл, щеше да си помисли, че е мъртъв. Качи се на леглото, хвана го за раменете и го раздруса. — Дават Джубили по телевизията, в предаването на Чарлз Кърълт. Джубили на Макси!
В следващия миг той скочи, хвана я и я бутна в леглото. Започна да търка лицето си във врата й, а тя пищеше и се смееше.
— Защо ме будиш? — изсумтя ядосано. — Днес е неделя и на човек му се позволява да поспи повече.
— Майк, дават Джубили по телевизията.
Точно в този момент лицето му се промени. Отдръпна се от нея, стараейки се въобще да не я докосва.
— Какво стана?
— Изчезвай оттук — в гласа му нямаше игра. Беше отвратително нетърпелив.
Разбра, че е бесен, но не схващаше защо. Дали пък защото го събуди? Има хора, които обичат да спят много, но явно досега не бе разбрала, че Майк е от тях. Стана от леглото и започна да се извинява.
— Съжалявам. Може би не трябваше да те будя, но така исках да видиш програмата. Май ще е по-добре да се кача горе и да я запиша, а ти ще я гледаш по-късно.
Той обърна глава.
— Махни тази нощница.
Трябваше й малко време, за да разбере какво й каза. Отначало си помисли, че иска тя да се съблече, но веднага се усети, че носи съвсем новата си, много красива, много тънка, много, много бяла нощница. Въпреки удоволствието, което я обзе, се почувства гадно, че е забравила за „проблема“ му. Е, не точно гадно, по-скоро тъпо. Дали наистина облечена в тази нощница, бе в състояние да го разстрои толкова много, че да пребледнее и да не може да я гледа.
— Аз… Не мислех, че… — дори и за самата нея думите й прозвучаха неискрено. Мъж, който изглеждаше като него, бе толкова секси, така сладък и остроумен, прекрасен като него, би могъл да има всяка една жена. Явно, помисли си тя, той бе така обладан от нея, до такава степен, че дори не можеше да понесе да я гледа в бяло.
— Дойдох да ти кажа за програмата и забравих с какво съм… Не исках да… — тя спря, защото той се обърна и това, което видя в очите му, я накара да отстъпи. Те бяха пълни с нещо, което не бе сигурна, че разбира. В тях имаше нужда, желание и страст, но също така и отчаяние, сякаш той се нуждаеше от нещо, което, ако не получи, ще умре.
Саманта сложи ръка на гърлото си и отстъпи назад. Отдавна бе престанала да се страхува от Майк, но сега наистина се уплаши. Той тръгна към нея през леглото и тя отново отстъпи.
— Майк — започна, но той не отговори, само я гледаше жадно и се приближаваше към нея с настървението на вълк.
Тя изписка и страхливо побягна от стаята, тръшкайки вратата на своята стая. Облегна се на нея, дишайки тежко. Макси сигурно би могла да се справи с красивите млади мъже, които я преследват, но Саманта не беше готова за това.
Изчака, докато се успокои. Махна нощницата, сложи си джинси, блуза с дълги ръкави и висока яка, която я покриваше почти цялата, и отиде в библиотеката да гледа телевизия.
Майк се появи след двадесет минути и когато го погледна, изтръпна.
— Добре ли си? — попита и отиде при него, за да пипне челото му. Беше студен като саламандър. — Майк!
— Студен душ — измърмори той, дръпна ръката й и седна на канапето, явно объркан от това, което се случи преди малко. — Откъсът още ли не е започнал?
— Не — отвърна тя, опитвайки се да не се усмихне, но реакцията му тази сутрин я караше да се чувства добре. Това, разбира се, помисли си тя, е начинът, по който мъжете се чувстват, преди да легнат с една жена. Особено пък преди да легнат с нея. Беше по-добре да го остави да си фантазира, отколкото да направи това, което той, изглежда, искаше от нея. Направеше ли го, вероятно той щеше да я помоли да напусне къщата или да заспи, след като свършат.
— Не — каза тя. — Не си го изпуснал. Мисля, че е следващият.
Подаде му кифла намазана с крема сирене. Той пренебрегна храната, хвана я за брадичката и приближи устните си до нейните. Целува я дълго и сладко, без да й къса дрехите, без да я докосва, освен със силните си пръсти на брадичката. Тази дълга, дълга целувка едва не я уби. Тялото й сякаш се размекна, превърна се в нещо топло и меко, вратът й се завъртя под почти невъзможен ъгъл, но не се дръпна, защото й се искаше да се слее с него, да се загуби в него.