Когато той се отдръпна, тя бе толкова отпусната, че щеше да падне от канапето, ако не я бе хванал.
— Защо, Сам? — прошепна той. — Защо ми отказваш? Колко дълго трябва да чакам? Или искаш първо да ти, предложа да се оженим? Ако е така, ще…
Тя сложи пръст на устните му, защото не желаеше да чуе останалата част от въпроса му. Не желаеше да говори за причините за държането си, не желаеше той да научи истината за нея, или поне не сега, когато това, което съществуваше помежду им бе толкова крехко. Може би по-късно щеше да му каже всичко.
Мърморейки проклятия, Майк взе кифлата, която бе все още в ръката й, въпреки че бе малко изпочупена, защото Саманта я бе стискала, докато се целуваше с него. По пръстите й имаше крема сирене. Той взе ръката й и я заоблизва бавно, прочувствено и нежно.
— Твоето шоу започва — каза той, а пръстът й беше в устата му.
— Какво?
— Твоето шоу.
— Какво? — той ближеше дланта й.
— Макси. Джубили. Смърт. Разрушения. Касапница. Спомняш ли си?
— Какво?
Майк остави вече чистата й ръка и обърна главата й към телевизора. Трябваха й няколко минути, за да избистри погледа си и да види, че вървеше програмата за живота и кариерата на стария музикант. Камерата показваше Джубили, който въпреки своите сто и една години изглеждаше енергичен и пъргав, а разсъдъкът му бе много бистър.
Майк я придърпа назад, докато гледаха. Видяха разрушената сграда, която някога е била елегантен нощен клуб в синьо и сребърно. Джубили разказваше за клуба, за хората, които са идвали, как дамите са носели своите кожени палта, които мъжете купували на своите метреси. Но всичко това свършило след касапницата и той не успял да събере достатъчно пари да възстанови клуба.
В края на предаването Саманта изключи звука и се обърна към Майк.
— Много ли е далеч Харлем оттук?
— По начин на мислене или в мили?
Тя се намръщи.
— Мили.
— Ню Йорк е остров, нали знаеш? Нито едно място не е много далеч от друго.
— И ако кажа на един таксиметров шофьор, че искам да отида в Харлем, той ще знае къде да ме заведе?
Майк мълчеше и я гледаше.
— Кажи ми, да не смяташ да направиш това, от което се опасявам?
Тя стана от канапето.
— Ще посетя Джубили, ако това имаш предвид. Ще отида при него сега, преди някой друг да е разбрал, че е жив.
Майк застана пред нея и сложи ръце на раменете й.
— Имаш предвид мъжа, който се опита да те убие, нали?
Тя се отдръпна, не желаейки да мисли за онази нощ.
— Може би. Мистър Джонсън сигурно знае нещо за онази нощ. Защо баба ми е трябвало да напусне семейството си, какво я е накарало да ни причини толкова много нещастия… Може би…
— Има ли някакъв начин, по който мога да те убедя да не ходиш?
Тя поклати глава.
— Не, Майк, няма. Бих те накарала да дойдеш с мен, но ако не желаеш, ще отида сама.
— В Харлем?! Фина, малка блондинка като теб сама в този район?!
— Толкова ли е лошо. Както изглежда по телевизията?
— Да.
Тя преглътна, после бавно пое дъх.
— Ще отида сама, ако се наложи — въпреки че говореше така, вътрешно се надяваше Майк да дойде с нея. Човешката смелост все пак има граници.
— О’кей. Обличай се. Сложи си нещо по-обикновено.
Тя кимна и се качи горе да се преоблече.
Когато двамата пристигнаха с наетата кола пред къщата, там вече се бе насъбрала тълпа. Шофьорът на колата бе огромен мъж, кожата му бе с цвят на въглища и имаше огромен розов белег, който започваше от врата му и се скриваше под ризата. Изглежда, бе приятел на Майк. Саманта му се усмихваше прекалено много и доста нервно, което го забавляваше.
По пътя за Харлем, тя не смееше да погледне през прозореца, защото гледката бе ужасяваща. Такава огромна бедност в близост до невероятното богатство на Манхатън бе нещо, което не можеше да си обясни.
Когато най-накрая пристигнаха пред къщата на Джубили — единствената добре изглеждаща на улицата, Саманта въздъхна с отвращение. Обстановката бе такава, сякаш всеки момент ще започне въстание. Изглежда, повечето нюйоркчани бяха гледали шоуто на Чарлз Кърълт и бяха дошли да видят Джубили. Да му поискат пари назаем, да му продадат нещо или просто да погледне песните, които са написали.
На входа стоеше голяма, висока жена със стоманеносива коса и бесен израз на лицето, което явно някога е било красиво. Държеше високо една метла, сякаш тя бе някакво оръжие, и се опитваше да спре зяпачите да се качват на стъпалата. Саманта видя как удари двама мъже през лицето с метлата.
Майк хвана Саманта за лакътя.
— Не мисля, че сега е най-подходящият момент — каза той, опитвайки се да я върне в колата.