Едва не седна от удивление, защото това бе нейна снимка от пети клас. Явно Майк бе взел снимката от къщата на баща й в Лиузвил. Дали бе подарък от баща й, или той просто я бе взел от стаята й, където стоеше? И защо я носеше в портфейла си?
Остави снимката в отделението, но тя не влезе свободно и тя разбра, че най-после е открила бележката.
НЕЛСЪН — ПАДИ БАР ВЪВ ВИЛИДЖ — ПОНЕДЕЛНИК — ОСЕМ
Със скоростта на светлината прибра всички неща по местата им, така както ги намери, и се върна в градината. Любопитство й бе голямо и след като седя тихо няколко минути, попита Майк какъв е телефонният номер на баща му. Без да вдига глава от вестника, той й го каза.
— Телефонът на най-големия ти брат.
— У тях, в офиса, в Колорадо, този в Ню Йорк или в къщата му в планината?
— Всичките.
Майк остави вестника и я погледна.
— Изпитваш ли ме?
— Какъв е номерът на социалното ми осигуряване?
С хитра усмивка той й го каза.
— Знаеш ли номера на банковата ми сметка?
Вдигна вестника пред себе си, докато й го казваше. После й каза кода на картата й за получаване на пари в брой, но не й каза откъде го е научил.
— Номера на картата на Ванеса — тросна се тя.
— Тук ме хвана. Всъщност не съм сигурен дали някога съм го знаел.
Лъжеше. Тя се усмихваше, когато отново се обърна към монитора.
В три часа Саманта стана и отиде в кухнята. Започна да рови из шкафовете, опитвайки се да намери това, което й е нужно.
Когато Майк чу шума от кухнята, се зачуди какво прави и отиде да види. Намери я да седи на пода объркана, с около половин дузина тигани около нея.
— Опитваше се да измислиш какво да правиш с тях ли?
— Опитвам се да измисля как да направя коктейл.
— Повикай оксиженист.
— Много смешно — каза тя, стана и започна да размества тиганите. Надявах се да имаш някъде от тези книжки за коктейли.
— А, това ли имаш предвид. Смяташ да се напиваш ли? — попита той с надежда.
— Не, искам да направя някакъв коктейл и да го взема със себе си, когато отида при баба си тази вечер.
Това изявление така стъписа Майк, че той замръзна от учудване, втренчен в нея.
— К… какво искаш да кажеш?
Тя се обърна към него.
— Не знам защо, но ти явно си мислиш, че не съм достатъчно умна и че можеш да скриеш някои неща от мен. Разбрах, че Аби ми е баба още щом я видях. Тя прилича на баща ми, движенията й са като неговите. Дори извива устните си като него — тя се облегна на него. — А и ти го разбра, нали? Беше изписано на лицето ти. Беше така поразен, че едва можеше да говориш.
Той взе ръката й и я стисна.
— Не ти казах не защото мисля, че не си достатъчно умна, а защото…
— Знам — прекъсна го тя усмихната, стискайки неговата ръка в отговор. — Не искаш да ми се случи нищо лошо и мислиш, че е опасно да я посещавам.
— Точно така.
Тя пое дълбоко дъх.
— Майк, ти си щастлив човек. Имаш толкова много роднини около теб. А моите вече ги няма. Само Макси и аз сме живи. Тя е в онова ужасно място, сама всеки ден, а аз съм тук и… няма да я бъде още дълго.
Тя започна да трепери и той я прегърна.
— Тихо, скъпа. Всичко е наред. Ще отидем при нея, когато пожелаеш.
— Не е нужно да идваш с мен — както винаги, прегръдката на Майк я караше да се чувства сигурна.
— Разбира се — каза той, милвайки косата й. — Ще те оставя сама. И ти сигурно ще се залепиш на въртящата се врата.
Тя го погледна усмихната.
— Надявах се да искаш да дойдеш — блъсна го. — Сега — продължи делово. — Как да направя коктейл?
— Саманта, не можеш да й носиш алкохол. Не искам да говоря за очевидни неща, но тя е много зле. Не мисля, че лекарят ще разреши…
Тя сложи пръст на устните му.
— Знам, но Кал казваше: „Когато умираш какво може да те нарани?“ Той не пушеше от петдесетте, но в деня, когато докторът му каза, че умира, си купи кутия много скъпи пури и пушеше по една всеки ден, докато почина. Баща ми сложи останалите пури под капака на ковчега му.
Майк просто я гледаше. Тя бе преживяла доста неща, които той не можеше да си представи. Бе израснала обградена от умиращи роднини, а баща й, когато бе на смъртно легло, не желаеше в къщата да влиза слънчева светлина.
Без да продума, той се пресегна и извади от шкафа над главата й книга, пълна с рецепти за коктейли.
— Да видим. Коктейл Cointreau, лимонов сок и коняк. Мисля, че можем да го направим.
— О, Майк, толкова те обичам — каза тя смеейки се, но и объркана от думите си.
Той я погледна.
— Бих искал да се надявам да е така — каза, сякаш тя не значи нищо за него, но бузите му потъмняха малко повече от нормалното.