Саманта започна да вади лимоните от хладилника и заговори бързо, за да преодолее объркването.
— Надявам се в старческия дом да ни оставят насаме с нея. Знаеш ли какво искам да направя, Майк? Ще й занеса снимки. Горе имам цяла кутия с албуми и снимки на баща ми и майка ми, дядо Кал и мои, повечето направени, след като Макси си тръгна. Господи, не мога да наричам баба си по име. Как да се обръщам към нея?
— Аби — отвърна сериозно Майк. — Докато тя пожелае да узнае, че ти знаеш, че ти е баба. Мисля, че не трябва да й показваш, че си разбрала — той се намръщи. — Горката жена, сигурно си мисли, че като крие самоличността си от теб, ти си в безопасност.
Той спря рязко, гледайки я учудено.
— Сам, още от първия опит, по-точно от първия опит на баща ти, успя да разбереш какво се е случило с баба ти. Откри, че тя живее в старчески дом на системи. Щом знаеш това, защо ходихме при Джубили тази сутрин?
— Знам къде е, но защо е там?
Майк изпъшка.
— Саманта…
Знаеше, че той не желае тя да се рови повече в тази история, но колкото повече научаваше за Док и Макси, Майкъл Ренсъм и Джубили, толкова повече се усилваше желанието й да научи какво е станало през 1928 година. Отначало почти мразеше баба си, че е напуснала семейството си, и то без да каже „сбогом“. Но когато я срещна и видя сълзите в очите й при споменаването на Кал, се убеди, че Макси го е обичала много. Нещо повече, Макси обичаше и внучката си. Беше очевидно от реакцията й, когато Майк каза, че някой се е опитал да убие Саманта.
— Бих искала да знам какво обича да хапва — каза тя. — Бих искала да й занеса… шоколадов кейк или нещо подобно, нещо, което харесва, нещо, което е вредно за нея и това отвратително място не може да й предложи.
Майк сложи ръце на раменете й.
— Как мога да те убедя да не ходиш? Ако ти кажа, че този, който се опита да те убие, може още да те следи и ти можеш да го заведеш при Макси? Не мисля, че тялото й е достатъчно силно, за да издържи на подобно нападение.
Саманта бе мислила върху всичко това.
— Колко мислиш, че й остава?
Майк не мислеше и да я лъже.
— Когато се свързах за първи път с лекаря, той ми каза, че й остават три месеца.
Саманта пое дълбоко дъх.
— Ако ти беше на нейно място, не си имал близки наоколо години наред и сега имаш шанса да прекараш няколко седмици с човек, когото обичаш, ще рискуваш ли?
Искаше да й каже, че фактът, че Макси е напуснала семейството си преди двадесет години, не означава, че непременно е била сама, но си замълча. Всъщност като си спомни как изглеждаше Макси в онова отвратително място, се зачуди дали Сам не бе права и Макси наистина е била самотна през всичките тези години. Тя вероятно бе избягала, страхувайки се да не бъде открита, и не беше логично да напусне едно място, за да живее на друго, където да е сред много хора и да е постоянно на показ.
— Сред тези албуми дали има някои твои снимки гола?
Смеейки се, тя се отдръпна.
— Върху едно мъхесто одеяло, когато съм на осем месеца.
— А осемнадесетгодишна? Млада, на възраст за женене…
— Какво искаш да кажеш? Че не съм млада?
Майк повдигна рамене.
— Младо тяло, остарял дух. Хей, мислиш ли, че Макси ще обича черен хайвер? Можем да спрем в руската чайна и да вземем една купа.
Саманта все още мислеше върху думите му: „Младо тяло, остарял дух“.
— Предполагам, че обича хайвер, а идеята не е лоша. Надявам се да не ни създадат неприятности в дома.
Точно в този миг на Майк му дойде чудесна идея и лицето му се проясни.
— Остави това на мен. Ще се погрижа да й разрешат да яде каквото пожелае и да се отнасят добре с нея оттук нататък.
ГЛАВА 22
Беше почти шест часът, когато пристигнаха в старческия дом. Саманта носеше червения си костюм Валентино, обувките с висок ток Маноло Вланик и червена чанта Шанел. Сега, след като знаеше колко струват дрехите, се страхуваше да ги носи и й се струваше ужасно да влиза с тях в онези отвратителни таксита. Помоли Майк да наеме кола, но той отказа.
Затова се изненада, когато видя голямата черна лимузина, паркирана пред входа. Все още стоеше с отворена уста, когато униформеният шофьор слезе и тя видя, че това беше братовчедът на Майк Рейни.
— Добър вечер, мис Елиът — каза учтиво той, хващайки леко с пръсти козирката на фуражката си.
— Взе ли нещата? — попита Майк, хванал Саманта през кръста толкова здраво, че човек би помислил, че Рейни е пират, който възнамерява да я отвлече.
— Да, сър — отвърна живо Рейни, удряйки крак в крак. После ги заведе до колата и отвори задната врата.
— Сигурен ли си, че можеш да управляваш това нещо? — попита Майк, явно съмнявайки се в шофьорските умения на братовчед си. — Франк ще ни убие само ако я одраскаш.