— Снимки?
— На моето семейство. Знам, че е ужасно бреме, но мисля, че може би ще успеете да ми кажете нещо, не съм сигурна какво, но баба ми може би ви е разказвала за себе си.
— Защо толкова държите да научите нещо за нея?
— Защото я обичам — отвърна простичко Саманта. — И мисля, че тя също би ме обикнала, ако ме срещнеше. Джубили каза, че много си приличаме.
— Срещнахте се с него, така ли? — Аби започна да се събужда.
Майк пристъпи напред и остави голямата кошница с храна до леглото.
— Тя си пъха носа навсякъде. Тази сутрин крещеше през прозореца на Орнет, внука на Джубили, а…
— Орнет е правнук на Джубили — каза Аби, после направи физиономия, сякаш трябваше да си държи устата затворена. — Какво има тук, млади момко?
— Коктейли — отвърна Майк, вадейки шишето от неръждаема стомана от кошницата. — И черен хайвер.
За миг Аби изглеждаше, сякаш щеше да се разплаче от щастие и съжаление едновременно, тъй като много добре знаеше, че Саманта не трябваше да е там.
— Вие двамата сте глупаци, знаете ли? — каза тя меко, обръщайки се към Майк.
— Да, госпожо, знам много добре това, но Саманта е, както казват всички, точно като баба си. Саси, както я нарече Джубили, и тя пожела да ви покаже нейни снимки. Тя мисли, че ако баба й беше все още жива, би желала да види какво е изгубила. Би желала да види снаха си, порасналото си внуче и най-вече съпруга си, поостарял. Мислите ли, че Макси би желала да види всичко това?
— Да — отвърна Аби.
— О, Господи! — каза Саманта. — Човек би помислил, че сме на погребение. Та ние си правим купон! Майкъл, разсипи напитките и извади сладкишите! И… — тя се поколеба. — Не знам как да ви наричам. Ако Макси беше жива, как мислите, че би желала да я наричам?
— Нана — отвърна моментално Аби. — Мисля, че веднъж каза, че би желала внучката й да я нарича така.
— Ще имате ли нещо против да ви наричам Нана?
— Абсолютно нищо. А сега къде ми е напитката? Не съм пила коктейл от години.
Саманта се качи на леглото при Аби, сложи кутията със снимките на коленете й и я отвори. През това време Майк доста несръчно овалваше кифличките в червения хайвер и крема. Когато свърши, ги сервира на двете жени, заедно с кристалните чаши с коктейлите.
След около тридесет минути неудобството помежду им изчезна. След първото питие Аби престана да казва, че Макси би желала да бъде така или иначе. Вместо това казваше:
— Спомням си това. Пазехме косачката в онази стара барака. Кал не я ли купи?
Майк дразнеше безмилостно Саманта за снимките й, когато е била дете. Смя се много на една, където тя явно е била бясна и не е искала да й правят снимка. Аби защити Саманта, като каза, че тя е била най-сладкото бебе.
Докато пълнеше чашата на Аби, Майк каза с възможно най-тъжния тон, че доколкото има представа, Саманта все още е най-сладкото живо бебе.
— Майкъл! — тросна се Саманта.
Но Аби взе страната на Саманта.
— Искаш да кажеш, че такъв голям и силен мъж като теб, не е успял да убеди това малко сладурче да легне с теб?
Думите й, както и сантименталността й, звучаха толкова смешно в устата на една осемдесет и четири годишна жена, че Майк се разсмя гръмогласно.
— Защо всяко поколение смята, че то е измислило секса? — запита Аби с фалшиво раздразнение.
— Защо не ми разкажеш как сте правили секс? — каза Майк окуражаващо. — Най-малкото, за да ми помогнеш да разпаля нечии фантазии и желания.
— Няма да ти давам уроци, Майкъл Тагърт. Трябва сам да намериш начин.
Вечерта стана още по-весела, когато Саманта показа снимките си като бебе. Двете с Аби се смяха много на звуците, които Майк издаваше при вида на бебешките снимки на Саманта.
Когато Рейни влезе в стаята, Саманта разбра, че веселието свърши. Аби също. Дълго време двете стояха притиснати една до друга — силното, младо тяло на Саманта прегърнало немощното, слабо тяло на баба й.
— Не идвайте повече — прошепна Аби. — Не съм сигурна, че е безопасно.
Саманта се отдръпна от нея, но реагира, сякаш не я е чула.
— С удоволствие бих дошла пак. Благодаря за поканата. Готов ли си, Майк? — тя излезе от стаята, без да се обръща, и не видя как Майк целуна Аби по бузата, после й остави лист с телефонния си номер и номерата на други членове от семейството му.
На връщане към къщата на Майк в Ийст Сайд Саманта мълчеше.
— Забавлява ли се? — попита Майк.
— М-м-м-м — беше отговорът.
— Добре ли си?
— Разбира се. Не мога да съм по-добре. Беше чудесно да прекарам вечерта с баба ми. Само съм малко уморена. Смятам да си легна рано тази вечер.