Прегърнал я, галейки гърба й, Майк искаше да може да й помогне, да поеме част от болката й, искаше му се да може да спре това, което и двамата знаеха, че ще се случи. Нито парите, нито любовта можеха да спрат смъртта.
Дори след като Саманта заспа в прегръдката му, той продължи да я държи, позволявайки й да се отпусне в него, искайки да усеща малкото й топло тяло до неговото.
Понякога, когато се замисляше колко много я обича, изпитваше почти физическа болка. Беше в състояние, когато не можеше да издържа да е далеч от нея и минута, сякаш се страхуваше да не загуби някои от нейните усмивки или мръщения. Не можеше да опише удоволствието, което изпитваше, като я гледаше как разцъфва, как се променя от малкото зайче, което срещна в началото, в жената, която можеше да крещи от прозореца на човек като Орнет. Приятно му бе да гледа как тя носи радост на другите хора, както когато целуна Джубили или се сприятели с Дафни, или когато се качи в леглото при Макси и я прегърна.
Едновременно с това го плашеше с упоритостта си в търсенето на хората, свързани с Макси, в желанието си да научи какво точно се е случило преди толкова много години. Сега му се искаше никога да не е чувал за Док, за Дейв Елиът. Но тогава, припомни си той, никога нямаше да срещне Сам.
Тя се притисна в него в съня си, вярвайки му изцяло и напълно. Именно това доверие го подлудяваше. Не можеше да си обясни защо не иска да спи с него. Беше й задал всички възможни въпроси, които му дойдоха наум, беше разследвал миналото й под микроскоп, направи всичко възможно да намери отговора, да я накара да му каже какво има. От начина, по който реагираше, когато я докоснеше, би могъл да предположи, че е била изнасилена като дете или преживяла нещо подобно, затова не може да понася да я докосва мъж.
Но Саманта му позволяваше да я докосва. Господи! Наистина ли му позволяваше да я докосва! Държаха си ръцете, целуваха се, гушеха се един в друг, седяха прегърнати на дивана. Тя сякаш искаше да го докосва по всяко време на деня. Беше сигурен, че ако зависеше от нея, тя би могла да спи с него в едно легло всяка нощ, без да се изкушава да прави нещо друго, освен да спи.
Той непрекъснато си фантазираше. Събуждаше се нощем, представяйки си как прави любов с нея, но най-вече си представяше как я убеждава, че сексът не е чак толкова лошо нещо. Мислеше си да я целува, докато се отпусне, но Сам сякаш четеше мислите му — когато мисълта му бе за секс, тя го отблъскваше.
Сега усещаше, че търпението му се изчерпва, тъй като виждаше, че на любовта му няма да бъде отговорено. От разговорите с баща й, от това, което му бе разказала, знаеше, че съпругът й е бил много по-различен от него. А може би се нуждаеше именно от такъв мъж.
Може би се разбираше само с мъже като бившия й съпруг, а не с такива като Майк. Може би се нуждаеше от изряден, чист и отегчителен мъж. Може би, но тази мисъл го вбесяваше, че тя го имаше само за „приятел“. Понякога жените имат такива глупави идеи, че нормални в сексуални отношения мъж и жена могат да бъдат платонични приятели без „усложненията“, които създава сексът. Може би Сам мислеше именно така за него — че могат да живеят заедно като съквартиранти.
Всички тези теории бяха съшити с бели конци, тъй като тя бе отвратително ревнива, когато той дори само погледнеше друга жена. А и го гледаше, сякаш беше комбинация от Аполон, Конан Варварина и Мерлин. Беше очевидно, че една наемателка не гледа така хазяина си, карайки го да мисли, че той може да направи всичко, че може да бъде всичко.
Защо тогава тя не желаеше да легне с него?
В полунощ я вдигна и я занесе в леглото. Тя увисна на него, сякаш бе деветгодишно дете, а той й бе баща. Когато я остави в леглото, тя се усмихна в съня си. Какво трябваше да направи сега? Да й сложи нощницата?
— Саманта — каза той. — Бих желал да съм един от тези герои — алтруисти, които могат да съблекат героинята, без да скачат отгоре й, но не мога. Трябва да се съблечеш и да си сложиш нощницата. Твърде много желая да се любя с теб, за да мога да се контролирам, когато гледам голото ти тяло. Може просто да се превърна в онзи насилник, за какъвто винаги си ме смятала.
В края на речта му тя бе отворила широко очи и го гледаше.
— Майк, благо…
Но той рязко затвори вратата, преди тя да успее да изрече думите, които мразеше.