ГЛАВА 23
Сутринта, още щом влезе в кухнята, където Майк седеше и четеше вестник, Саманта усети, че е различен. Не свали вестника си, не й се усмихна както обикновено, не й намигна. Вместо това държеше вестника пред себе си, пресегна се за чашата с кафе, без да я погледне. Когато му каза „добро утро“, пак не я погледна.
Отначало си помисли, че й е ядосан, защото още веднъж се бе наложила, но той се държа така добре с нея предната вечер. Майк, разбира се, бе винаги прекрасен, винаги вежлив… винаги едно от най-прекрасните човешки същества.
Застана пред него и сложи ръка на рамото му.
— Майк, за снощи… — започна тя, но за нейно учудване, той се дръпна. Той не желаеше тя да го докосва!
Саманта така се стъписа от постъпката му, че веднага излезе от стаята. Когато се върна по-късно, облечена, се надяваше, че вече може да контролира лицето си. Все пак след опита, който имаше с бившия й съпруг, когато трябваше да играе и се преструва всяка една минута, не можеше да не успее да се справи и сега.
Той все още седеше на масата, скрит зад вестника.
— Майк, за снощи — каза тя, този път без да го докосва. — Не исках да ти се налагам. Не желаех да те моля за нещо повече от това, което вече направи за мен. Така че, що се отнася до мебелите, ти не си длъжен да ми заемеш тези пари и…
— Саманта — каза той твърдо. — Не искам да слушам това. Парите са най-малкият ми проблем и още щом се облека, ще отидем да купим мебели за Макси. Освен това трябва да излезем от къщи днес, тъй като сестра ми ще идва и не желая да й преча.
С тези думи той напусна стаята, като само леко се обърна да я погледне.
Този ден бе доста напрегнат. Обикновено те си говореха за много неща, говореха един през друг, но днес сякаш нямаха какво да си кажат. Майк удържа на обещанието си. Заведе я в магазина Newell’s, където тя видя етажи, натъпкани със стари мебели и антики. После я заведе в друг, след това в трети, но на нея не й беше добре. Правеше всичко възможно да мисли за Макси, а не за себе си. Купи чифт красиви спални комплекти, един парфюм и дори чифт обици. Но единственото, за което можеше да мисли, бе, че Майк й бе ядосан.
Най-зле се чувстваше, когато Майк буквално отскачаше, ако тя се приближеше твърде близо до него, сякаш не можеше да понася тя да го докосва. Беше уморена от всичко, уморена от това, което ставаше в момента, от спомените как бившия й съпруг се държеше по същия начин. В началото, след женитбата те се държаха за ръцете, целуваха се, но след няколко месеца той едва понасяше докосванията й. Сега същото се случи и с Майк. Но поведението на Ричард бе по-обяснимо, тъй като той бе спал с нея. Ако легнеш със Саманта Елиът, ще се откажеш завинаги да го правиш с нея.
В края на разходката им тя бе толкова нервна, че когато го докосна случайно, подскочи.
— Съжалявам. Не исках да те докосвам. Знам, че не желаеш да те докосвам. Нямах предвид…
Майк се обърна към нея.
— Не можеш да разбереш нищо, нали Сам? — Дръпна я в един празен коридор на магазина, прегърна я и я целуна сладко, с желание.
Когато отдръпна устните си от нейните, тя сложи глава на рамото му.
— Мислех, че ме мразиш. Мислех, че…
Той не желаеше да слуша какво мисли, нито пък да обсъжда това, което го тревожеше, нито да обяснява.
— Ще те заведа у Блеър и ще те оставя там, защото трябва да излизам тази вечер, а ти не можеш да останеш сама у дома.
Тя успя единствено да кимне, доволна, че той отново я гледа.
Той мълча през цялото време в таксито, а тя се надяваше да й каже какво го тревожи. Но каквито и въпроси да му задаваше, не успя да го накара да говори. Пред блока на Блеър той просто я остави на входа и изчака портиера да се погрижи за нея.
— Струва ми се, че би изпила едно питие — каза Блеър още щом Саманта влезе в апартамента, който беше чист, обзаведен удобно и модерно. — Да не сте се карали с Майк?
— Мисля, че да — започна Саманта, сядайки на дивана. — Всъщност не, не сме се карали — лицето й изразяваше нещастието й. — Не знам какво става, но Майк ми се беше ядосал, а не знам защо.
— Секс — отвърна бързо Блеър. — Така е обикновено с мъжете в този ранен стадий на ухажването. Те не мислят за нищо друго.
Саманта се намръщи, докато поемаше чашата с джин и тоник.
— Не може да е секс, защото нищо не е станало помежду ни.
Отначало Блеър не разбра за какво става дума, но после се разсмя.
— Горкият Майк. Обзалагам се, че това е голям шок за него. От юношеските му години едва ли са му трябвали повече от двайсет и четири часа, за да има жената, която желае.
— Ако той легне с мен, няма да иска да ме погледне повече — каза тежко Саманта.
Блеър бе опитен психолог, но точно сега опитът й като жена й помогна да разбере, че нещо със Саманта не е наред. Погледнато отстрани, беше много странно, че Майк и Саманта не прекарват всяка минута заедно в леглото, тъй като не бе виждала двама души, така въодушевени един от друг. Те се смееха като луди на най-малките шеги на другия, ставаха нервни, когато останеха дори и за миг отделно. Гледаха се един друг с такива големи и влажни очи, че в сравнение с тях очите на един кокершпаньол изгледаха жестоки.