Майк не се обърна да погледне момичето, защото бе петнадесетото, за което този тип казваше, че е най-чувственото същество, което е срещал. Наведе се към малкия хилав човек.
— Ще ми кажеш ли какво знаеш, или не?
Гласът му бе доста войнствен, защото и той самият бе достатъчно войнствено настроен. От два часа стоеше в този скапан бар, опитвайки се, като говори сладко, да го тормози или да прави каквото му дойдеше наум с този стар алкохолик само и само да получи нужната информация. Но нямаше никакъв успех и вече започваше да мисли, че авторът на анонимната бележка е излъгал, когато му е написал, че Нелсън знае нещо.
— В момента си купува цигари — каза Нелсън, гледайки надясно.
Майк извади една петдесетарка от джоба си и я бутна през масата.
— Това е последната. Ако пак не ми кажеш нищо, си тръгвам.
— Задръж малко топката, момче. Не можеш ли да прекараш известно време с човек, който е без късмет?
Нелсън бе един от хората, родени без късмет. Без съмнение имаше нещо, което е направило детството му нещастно. Може би майка му е била прекалено груба с него или нещо подобно, но той използваше това, за да проси пиене по баровете, потънал в нещастието си. Беше малък, слаб, мръсен мъж, приличащ на невестулка, и смяташе, че светът му е длъжен.
— Предполагам, че има много по-приятни неща за теб, отколкото да седиш с такъв като мен? — гласът му бе пълен със самосъжаление. — Може би някой те чака у дома.
Нелсън искаше да наблегне, че си няма никой и затова е толкова нещастен и се държи по този начин.
— Да, имам кой да ме чака — отвърна Майк и се замисли за Саманта, чистата, неопетнена Саманта и че точно в този миг би желал да си е у дома при нея. Джени сигурно е свършила с мебелирането и му се искаше да й покаже апартамента, да види лицето й, когато влязат. Може би, когато видеше стаята, щеше да се почувства толкова щастлива и да се обърне към него, да го прегърне, той щеше да я целуне и после…
Нелсън размахваше ръката си пред лицето му.
— Къде си, момче? Господи, тя идва насам. Трябва да я видиш. Суперкласа. И тяло каквото не съм виждал преди.
При друг случай Майк би се заинтересувал от тази жена, просто да я погледне, но не го интересуваха жените, които обитаваха този вертеп.
— Момчета, някой от вас да има огънче? — един дълбок, страстен глас дойде от лявата му страна. Намръщен, той взе кибрита от масата, запали една клечка и се обърна към жената.
Това, което видя, го накара да замръзне. Саманта, сладката, съвършената, невинната малка Саманта, облечена в блуза с пайети с толкова дълбоко деколте, че гърдите й се виждаха целите. Освен това носеше тясна червена пола, която, доколкото той можеше да види, не скриваше нищо от нея.
Когато се наведе напред, видя движението на големите й, красиви гърди — нещо, което всички наоколо можеха да видят. Тя хвана ръката му, за да си запали цигарата. Запали, застана пред него с изпънати бедра, гледайки го отвисоко, леко помръдвайки миглите си.
— Нещо против да седна?
Майк бе толкова заплеснат по нея, че забрави за клечката и я пусна едва когато тя изгори пръстите му.
— Седни при мен, сладурче — каза нетърпеливо Нелсън. — Ти си нова тук, нали? За кого работиш?
Държейки цигарата между приетите си, Саманта погледна Майк.
— Ще ме поканиш ли да седна?
— Ще те убия — прошепна той, но се отдръпна, за да й направи място.
Тя седна, опита се да дръпне от цигарата, но тъй като не бе пушила никога през живота си, се закашля доста силно.
Майк ядно взе цигарата от ръката й.
— Какви игрички си играеш? — посегна да загаси цигарата, но се замисли, после я захапа и дръпна така силно, че тя изгоря до половина.
— Майк, не знаех, че пушиш.
— Не пуша — отвърна той стегнато, изпускайки бавно дима. — Отказах ги преди две години. Има много неща, които не знаеш за мен. Но още няколко седмици, с теб и вече ще започна да пия.
— И аз — каза тя, гледайки го право в очите.
— Майк — каза Нелсън. — Вие, изглежда, се познавате. Ще ми я представиш ли, или ще я запазиш за себе си цялата нощ? Не можеш да я задържиш цяла нощ.
— Чуваш ли, Саманта? Нелсън си мисли, че си проститутка.
— А ти каква мислиш, че съм? — тя се наведе към Майк и доближи устните си до неговите.
— Правиш се на интересна — отвърна той, допивайки бирата си. — Хайде да се махаме оттук.
Саманта нямаше намерение да си тръгва. Ако си тръгнеха нищо нямаше да се получи. По каквато и причина да й бе ядосан, Майк все още не се бе успокоил. Махна на сервитьорката и си поръча двойна текила.
— И една халба светла бира. Имате ли салца и чипс?
Преди Майк да успее да каже каквото и да е, един мъж дойде да я покани да танцува с него.