— С удоволствие — каза тя и понечи да стане, но Майк сложи ръка на рамото й и я задържа на мястото й. — Май няма да стане — извини се тя на мъжа.
Когато напитките пристигнаха, тя се обърна към Нелсън.
— Та какво знаеш за баба ми? Предполагам, че ти си Нелсън, нали? — усещайки очите на Майк върху себе си, тя разбра, че му е станало ясно, че е бъркала в портфейла му.
— Не толкова много, колкото бих желал да зная за теб, сладурче — отвърна Нелсън провокативно.
Майк все още гледаше Саманта, чакаше тя да се обърне към него, но тя не го направи. Вместо това с цялата суетност и сексапилност, която можеше да изрази, сви лявата си ръка в юмрук, близна го, посипа сол на мокрото място, изблиза страстно солта, после изпи текилата на едни дъх и отпи сладко от бирата.
— Господ да ни е на помощ — прошепна Нелсън, но Майк само безмълвно я гледаше.
Тя взе един картоф и се пресегна към салцата.
— Внимавай с това! — предупреди я Нелсън. — Като лава е.
Саманта взе доста салца и я изяде спокойно, докато Нелсън наблюдаваше изумен.
— В Санта Фе ние храним с това бебетата — каза тя, докато отпи от мексиканската бира. — Нека да ти дам един съвет, Нелсън. Ако някой в Санта Фе те предупреди, че нещо е горещо, внимавай, но ако ти го каже някой нюйоркчанин, просто се засмей.
— Достатъчно — каза Майк, хвана я за лакътя и я дръпна от пейката. Заведе я на дансинга, прегърна я и започна да танцува блус. — Какво се опитваш да направиш? Да се харесаш на мъжете? Ако това е била целта ти, успя.
Търкайки бедрата си в неговите, тя каза адски сериозно.
— Мислиш ли, че Нелсън е човек, който се тревожи за южноамериканските гори?
— Какво ти става? И кой ти даде тези дрехи?
— Не ти ли харесват?
— Не и на теб.
— Искаш ли да ги съблека?
Той я хвана за рамото и я погледна в очите.
— Колко си изпила?
— Не е много — тя отпусна главата си на рамото му. — Майк, защо си ми ядосан?
Думите й го накараха да омекне. Или причината беше, че я усещаше в прегръдката си, бедрата й опрени в неговите, гърдите й до неговите, или това, че бе облечена в дрехи, които не можеха да скрият тялото и на тригодишно дете. Но той просто не можеше да се сети защо й бе ядосан.
— О, скъпа.
Тя сякаш се разтапяше все повече и повече в него.
— Днес ме наричаше само Саманта. Нито Сам-Сам или нещо подобно.
— Ще ме убиеш, знаеш ли? Караш ме да полудявам. Мисля, че трябва да си поговорим за нас двамата.
— Не трябва ли една жена да говори така? После ти трябва да ми кажеш, че не желаеш да го правиш и аз ще…
— Защо не млъкнеш? — той я галеше в такт с музиката. Ръцете му се движеха нагоре-надолу, докосваха задните й части, бедрата й. Въпреки че усещаха присъствието на хората в бара, все едно че бяха сами.
— Имаш ли някаква представа колко те желая?
— Усещам го донякъде в момента.
— Не ми се подигравай, Саманта.
— О, Майк, съжалявам, просто…
— Какво? — попита той доста рязко. — Какво? Кажи ми!
Тя се дръпна от него и седна на масата. Пресуши бирата и реши да си тръгва. Сгреши, че се облече като курва и реши да прелъстява Майк, защото под сексапилните дрехи тя беше същата обикновена Саманта Елиът, а не фатална жена. Може би беше в състояние да се превърне в такава в дрехите на Макси, но дори и суперминиполата на Блеър не успя да изгони от нея страха от секса, страха да не разруши всичко, което имаше между нея и Майк.
Когато се обърна, Нелсън откъсна парче вестник и й го даде. На него бяха написани адрес и телефон.
— Кал Уолдън — каза той. — Той може да ти каже доста за Макси.
Тя взе листа, пъхна го в сутиена си, кимна и тръгна към вратата. Майк я хвана за лакътя.
— Няма да си ходиш сама — не каза нищо друго, а я измъкна навън.
Но Майк можеше да общува с нея и по друг начин освен чрез думите. Веднага след като застанаха на входа да чакат такси, той я дръпна в една от алеите встрани, прегърна я и започна жадно да я целува. След първоначалния момент на страст Саманта се опита да се измъкне. Но Майк явно не разбра, че тя не желае да я докосва и се наложи да използва сила, за да го накара да се дръпне.
Абсолютно отвратен, както и объркан, Майк се облегна на стената с вдигнати ръце и разперени пръсти, сякаш бе закован.
— Защо? — попита той. — Защо, Сам? Какво имаш против мен? Толкова добър любовник ли е бил бившият ти съпруг, че искаш да го запазиш завинаги? Не можеш да мислиш за друг мъж освен него?
Саманта се разсмя и Майк, гневен, понеже си мислеше, че се смее на него, понечи да си тръгне. Но тя се облегна на него. Бе пила твърде много — отначало в апартамента на Блеър, после в бара и сега, леко опиянена, си позволи да се държи по начин, по който не би си позволила друг път.