Сякаш за да я подразни, ризата му бе разкопчана наполовина и тя пъхна ръцете си в нея. Докосна гърдите му. Майк беше ядосан, много ядосан и тя го знаеше. Затова не отговори на нежността й. Само седеше изправен до стената и я гледаше.
— Не можеш да разбереш, Майк — каза нежно тя.
— Тогава защо не ми обясниш? — нямаше никаква нежност в гласа му.
Откакто го бе срещнала за първи път, Саманта изпитваше почти непреодолимо желание да го докосва. Сега, плъзгайки ръцете си по тялото му, усещаше изваяните мускули на корема му. Някои жени, гледайки културистите от телевизията и плажовете, си мислеха, че са много мускулести, но Саманта не беше от тях. Когато живееше в Санта Фе, по време на часовете по аеробика, мъжете от съседния салон по бодибилдинг така я впечатляваха, че тя загубваше ритъма на упражненията. Една вечер един от тях, Тим, който участваше в състезания по културизъм, направи клек с петстотин фута. Когато свърши, целият клас по аеробика избухна в смях, защото тя толкова се бе захласнала по Тим, че бе забравила да води упражненията. Объркана, тя отново се зае с жените.
Сега докосваше един от тези мускулести мъже, едно от тези полубожества, който изглеждаше сякаш можеше да повдигне цяла сграда.
— С колко клякаш, Майк? — попита тя.
— Шестстотин и петдесет — отвърна той, без да може да разбере защо му задава такъв въпрос. Приятелите му, особено тези в колежа, се държаха, сякаш не забелязват силата на Майк. За тях бе важно, че Майк има и ум освен мускули.
— А легнал на пейка? — ръцете й бягаха по тялото му от гърдите към гърба му, огромния му мускулест гръб.
Майк не помръдваше от стената, нито пък се опитваше да я докосне, тъй като не искаше да я плаши. Ако се нуждаеше от подчинението му, за да си позволи да го докосне, то той щеше да остане в тази поза дори ако това можеше да го убие.
— Четиристотин и петдесет — отвърна той.
Ризата му бе стара, мека, дупките за копчетата се бяха разширили и когато тя ги докоснеше, те се разкопчаваха. Ръцете й се спуснаха надолу към корема му, здравия му, мускулест корем.
— А изправен? — прошепна тя, имайки предвид, когато трениращият вдига щангата от земята до кръста.
— Седемстотин. Силата има общо със здравината на костите, а костите на моето семейство са много здрави. Сам, ако искаш да…
Тя продължаваше да го гали. От колко време не бе докосвала истински мъж? Сигурно никога досега не бе изпитвала такова желание да докосва някой мъж, както имаше желание да гали Майк. Още от първия ден, когато го срещна, когато видя черните му очи, когато усети устните му върху нейните.
— Искам да ти обясня.
— Добре, слушам те — гласът му бе гърлен, сякаш бе под някакво огромно напрежение, но все още държеше ръцете си над главата си, далеч от нея. Ако някой ги видеше, сигурно щеше да си помисли, че тя го е заплашила с оръжие.
— Причината е в мен, не у теб. Не можеш да го разбереш, нали? Отначало ме уплаши — ръцете й бяха на кръста му, движеха се по мускулестото му тяло, което нямаше и капка сланина. — Е, може би не точно уплашена, но не желаех да имам нищо общо с друг мъж.
— Ти ми показа това пределно ясно. Сам, ако искаш да ми кажеш това, което имаш да ми казваш, казвай. Не знам още колко ще мога да издържа в това положение.
— Не искам да разруша всичко, което има помежду ни — ръцете й се плъзнаха към раменете му. В следващата минута й се прииска да махне ризата му. Кожата му бе толкова хубава, толкова топла, мека, излъчваше сила, кожа, която обвиваше огромни, здрави мускули. Прииска й се да докосне тази кожа с устни, да усети вкуса й. Дали бе солена от потта от танца?
— Какво има помежду ни? — гласът му бе пресипнал, напрегнат и той затвори очи за миг. През целия си живот не бе имал проблеми да притежава момичетата, които му харесваха, но жената, която най-много желаеше, изглеждаше абсолютно невъзможно да спечели. Тя го караше да си мисли неща, като да я закара на някой, безлюден път и да я насили, но знаеше, че след това няма да може да се понася цял живот, но много по-важно бе, че тя нямаше да го понася.
— Цялата сладост на отношенията ни — каза тя. — Топлотата, разговорите, приятелството. Смеем се заедно. Излизаме заедно…
Майк рязко свали ръцете си от стената и ги сложи, на раменете й. Потърси очите й.
— И мислиш, че всичко това ще свърши, след като спим заедно?
Харесваше й, когато беше неподвижен и й позволяваше да го гали, но не бе чак толкова пияна, че да забрави истината.
— Майк, ако легнеш с мен, всичко ще свърши — каза тя с отвращение. — Аз съм много зле в секса.