Майк замръзна за миг, тъй като не разбра какво му бе казала току-що, но после лицето му се разведри.
— Басирам се, че е така — каза той меко, после погали ръката й. — Много жалко, че не са направили софтуер с учебник за секса. Тогава би могла да научиш правилните движения и позите — за първи път от началото на седмицата се чувстваше добре, понеже бе разбрал какъв е проблемът й. Но най-важното бе, че знаеше как да се справи с него. Никога през живота си, години наред, прекарани в работа над математически задачи, не бе желал толкова много да разреши проблема, както в момента.
Насочи се към улицата и вдигна ръка.
Саманта се изкикоти.
— Знаеш ли, Майк, това е чудесна идея. Кого можем да накараме да напише такава програма?
Когато таксито спря, Майк й отвори вратата.
— Аз може би имам някои идеи, които могат да се използват в програмата.
— Наистина ли? Какви книги си чел?
— Измислил съм свои собствени пози — каза той ведро. — Мои собствени пози, мои движения, дори мои собствени чувства. Не съм чел и една книга за секс в живота си.
Саманта седна далеч от него.
— А аз съм. Чела съм много книги за това.
— О, така ли? И кой ти каза да четеш?
— Ричард. Каза ми, че могат да ми помогнат — тя се обърна и го погледна в сумрака на уличната светлина, но лицето му не се виждаше. Той гледаше пред себе си, сякаш не желаеше да я гледа. — Разбираш ли сега?
— Да — каза той меко. — Сега разбрах всичко.
Той не каза нищо повече по пътя до къщата и с всеки изминат метър Саманта все повече и повече се потискаше. Не трябваше да му казва. Какво означаваше всичко това? Че е по-добре да оставиш хората да те мислят за глупак, отколкото да си отвориш устата и да разсееш всички съмнения. Е, тя се престраши и каза на Майк за сексуалния си живот. Той й каза, че само се прави на отворена и наистина беше така. Тя можеше да се облече като нощна птичка, но не знаеше как да се държи като такава.
Когато наближиха къщата, тя вече мислеше какво ще му каже и как ще се изнесе на другата сутрин, освен ако той не искаше тя да си тръгне още тази нощ. Щеше да му каже, че съжалява, че му е струвала толкова скъпо във време, пари и нерви.
Майк спокойно плати на шофьора, отключи вратата, пусна я пред себе си и заключи.
— Майк — започна тя, готова да изрецитира кратката си реч, но той не й даде възможност, тъй като започна да я дебне. „Дебнене“ — така можеха да се определят потайните му, хищни движения, с които се приближаваше към нея.
— Майк, добре ли си?
— През цялото време си мислех, че не харесваш мъжете. Имаше моменти, когато си мислех, че аз съм проблемът, че съм объркал нещо, но ти никога не ме отблъскваше, когато те докосвах, освен ако не пожелаех нещо повече.
— Разбира се — тя отстъпваше назад към всекидневната. — Майк, плашиш ме, когато ме гледаш така.
— Така е, по дяволите. Не съм сигурен дали има нещо, което може да те уплаши. Ти не се страхуваш от мен, поне не в общоприетия смисъл — той присви очи. — Страх те е, че мъжете няма да те харесат.
Саманта усети как се изчерви цялата от главата до петите. Може би в червената рокля нямаше да си проличи толкова много.
— Ти си много глупав мъж — каза тя, стараейки се да прозвучи спокойно, да не си личи, че е нервна, — защото те отхвърлих, ти реши да си играеш на психолог и стигна до извода, че ме е страх, че мъжете не ме харесват. Ха!
— Ти не отблъскваш само мен. Ти отблъскваш всички мъже.
— Значи искам да съм сигурна… — спря да говори, защото се опря на източната стена на всекидневната.
Майк стоеше много близо до нея и не й позволяваше да се измъкне. Наведе се към нея.
— Защо се разведе със съпруга си?
— Това едва ли е твоя работа — когато тя се опита да си тръгне, той сложи ръцете си около нея.
— Защо, Сам?
— Не е…
— Може би не е моя работа, но така или иначе ще ми кажеш.
— Несъвместимост — отвърна тя бързо, избягвайки очите му.
— Не си добър лъжец.
— Не съм като теб. Ти можеш да лъжеш…
— Защо, Сам?
— Той…
— Какво той?
— Той имаше друга жена! — отвърна рязко тя.
— Значи е бил глупак — каза меко Майк. — Защо ще търси друга жена, когато е можел да има теб?
Тя отвърна поглед, но в очите й имаше благодарност.
— Казах ти каквото искаше, сега си мръдни ръцете.
— Да, ще си мръдна ръцете — отвърна той, сграбчи я и започна да я целува. Тя се опитваше да се отдръпне, използвайки всичката си сила, но той я държеше здраво. — Какво се случи, Сам?
— Остави ме сама, моля те — прошепна тя, без да го гледа.
— Обърна се към него през нощта, но той нямаше желание да прави каквото и да е? — докато той говореше, тя се бореше с него. — Копеле. Бил е изстискан от някоя друга, нали?