Тя спря да се бори и се втренчи в него.
— Да, да, да. Това ли искаше да чуеш? Той спеше с нея два пъти на ден, но мен не ме докосваше. Мен несексуалната. Аз бях готвачката, чистачката, изкарвах прехраната, но не съм… — тя спря и той целуна. — Не, моля те, остави ме. Пусни ме.
— Защо да те пусна?
— Защото не желая…
— Не искаш да се любиш с мен? Разбира се, по дяволите. Ти ме желаеше от деня, в който се срещнахме, а се държеше сякаш ме мразиш. Аз не…
Той млъкна, когато ръцете му се плъзнаха по тялото й, по гърдите й, бедрата, раменете, врата й, между краката й. Саманта стоеше вкаменена, студена, без да помръдне, насилвайки се да не му отговори.
— Колко време ще издържиш така, Сам? А ако направя това? — наведе глава и целуна гърдите й. Не беше трудно да махне тънкия плат и захапа нежно зърното й. — Или пък това? — придвижвайки се надолу, галеше гърдите й с палеца си.
— Моля те… — прошепна тя със затворени очи, облегната на стената.
— Какво? Кажи ми какво искаш. Ще направя всичко, което пожелаеш.
— Тогава ме пусни.
— Всичко друго, но не и това — устните му се движеха по тялото й, до кръста, после пак към лицето й, докато ръката му, дългите му пръсти галеха корема й. — Моля те, Сам. Не се дръж така.
— Не мога.
Той я целуна по ухото. Едната му ръка галеше гърдите й, другата бедрата и бавно повдигаше полата й.
— Какво искаш? Кажи ми? Нежност? Сладост?
Той се отдръпна рязко и я погледна в лицето, затворените й очи, напрежението изписано на него, опитвайки се да се контролира, сякаш бе решила да удържи на всяка цена.
— Не — каза той. — Ти искаш това, което и аз. Сам нуждая се от теб.
При тези думи, той сграбчи полата й и я скъса, като едновременно с това успя да разкопчее панталоните си.
Когато усети ръцете му върху голото си тяло, цялата години наред сдържана страст за любов изплува на повърхността. Докато минута преди това тя стоеше замръзнала, сдържана, сега ръцете и устните й бяха навсякъде по тялото му, вкусвайки кожата му, целувайки го, смучейки го, дращейки го.
За миг той се изненада. Изненада се от огромния й глад, но след това впи устни в нейните, ръцете му я мачкаха, отговаряйки й със същата страст.
Саманта рязко спря да се движи, тъй като я завладя едно особено чувство. Погледна Майк, почти очаквайки да види Ричард, с неговия уморен, полузаспал поглед, такъв какъвто бе винаги, когато се любеха. Но Майк не беше бившият й съпруг, той беше Майк и на лицето му бе изписано желание и страст, и нужда, и внимание, внимание, което тя получаваше, както и даваше. Той чувстваше същото като нея. Усетил мислите й, той каза:
— Да, това съм аз, Майкъл Тагърт — грабна я за косата и дръпна главата й, за да впие устни в гърлото й. — И съм различен от него.
Когато я вдигна и я сложи на члена си, Саманта почти изплака, но обви крака около кръста му, ръце около раменете му и увисна, докато той влезе в нея, облягайки я на стената. Един след друг следваха силни удари. Тя се държеше за него, ноктите й се впиваха в гърба му, устните й смучеха всяка част от тялото му, която й попаднеше.
Когато той свърши и влезе силно за последен път, преди да се отпусне в нея, с глава на гърдите й, тя едва не изкрещя от отвращение, но се сдържа и се сгуши в него.
Майк се отдръпна, сякаш търсеше отговор.
— Съжалявам, скъпа, желаех те толкова много. Следващият път е твой.
Въпреки че нямаше абсолютно никаква представа за какво говори, й хареса, когато той събу панталоните си и я занесе в спалнята и я сложи на леглото. Приятно бе, когато я съблече и целуна гърдите й. Съблече ризата си и я прегърна. Гледаше я, сякаш очакваше нещо от нея.
Накрая отвратена, защото не разбираше какво иска, тя каза:
— Майкъл, не знам какво да правя. Не знам как?
— Скъпа, не съществува как. Няма правилно или неправилно, освен ако не накараш партньора си да се чувства зле.
— Не желая да те огорча. Искам…
Много нежно той целуна гърдите й.
— Харесва ли ти?
— Да, да, страшно много.
— Кажи ми, ако правя нещо, което не ти харесва.
Целуваше я по цялото тяло, галеше я по бедрата, но все още сякаш искаше от нея нещо, което не знаеше.
— Но на мен всичко това ми харесва — каза тя.
Майк я погледна невярващо.
— Страхуваш се да не направиш нещо, което няма да ми хареса? — скептицизмът прозираше в гласа му. — Добре, опитай. Започни да ме докосваш, да ме целуваш. Можеш да правиш всичко, което пожелаеш. Аз съм твой.
Всяка друга жена би се изсмяла на тези думи, но не и Саманта. Години наред Ричард й казваше: „Не, не тук. Мъжете не обичат да бъдат пипани тук.“ Или „Не е това начинът, по който можеш да докосваш един мъж. Повечето жени на твоята възраст умеят да го правят. Ти защо не можеш?“ Всички тези неща я караха да се тревожи. Бившият й съпруг я бе направил стеснителна и несигурна, тъй като години наред се бе опитвала да запомни правилата му.