— Аз… аз бих желала да те докосна — когато Майк лежеше мълчаливо и я гледаше, тя попита. — Така добре ли е?
Той я целуна нежно.
— Ако хората се съмняват, че има рай, трябва да знаят, че той е в тази стая. Аз съм твой, мила.
Държейки ръката й той се изпъна в леглото, но Саманта не смееше да го погледне. Беше легнал по гръб и… всичко бе твърде интимно, а освен това я гледаше. Сякаш прочел мислите й, той се обърна, за да може тя спокойно да го гледа.
Тя колебливо прокара ръка по рамото му. В стаята светеше само една нощна лампа и караше кафявата кожа на Майк да блести. Той се бе обърнал и тя можеше да го гледа колкото сърце й дава, да го гледа и докосва, целия, гол, мускулест.
Той беше най-добре сложеният мъж, който тя можеше да си представи. Беше и кинозвезда, и мъжът от рекламите за бельо, и мъжът от гимнастическия салон, и строителят в червена тениска, който свиркаше след нея, а тя се преструваше, че не чува. Беше и мъжът в двуредовия костюм, чийто ум бе толкова секси, колкото и тялото му, беше и мързеливото, нагло седемнадесетгодишно момче, чиито мускули изпъкваха изпод дрехите му, беше и звезда от родеото, беше и мъжът с меките бузи и стъклени очи, който държеше нежно децата си. Той беше всичко това.
Движеше ръцете си по тялото му, докато той лежеше неподвижно, толкова неподвижно, че би могла да каже, че е заспал. Започна да го целува по гърба. Целуваше го целият от тила до петите. Разтвори краката му и започна да го гали с косата си. Легна върху му и притисна гърдите си върху голото му тяло.
В един миг тя престана да мисли дали му доставя удоволствие или не и започна да мисли само за себе си. Когато видя меката кожа там, където се събираха краката му, неокосмена, примамлива малка пътечка, която бе видяла в огледалото, когато веднъж се отдръпна от нея, пожела да я целуне. Така и направи — целуна я, изсмука я, прокара езика си по нея, докато Майкъл лежеше абсолютно неподвижен.
Малко по-късно Саманта лежеше до него, цялото й тяло вибрираше, дишането й бе учестено. Желаеше го, желаеше да е в нея, но се страхуваше да му го каже. Веднъж, когато току-що омъжена, тя помоли съпруга си: „Можем ли да го направим още веднъж?“, той се вбеси, казвайки й, че тя намеква, че е лош любовник. „Наистина нищо не знаеш. Мъжете не могат веднага. Това е физически невъзможно.“
Сега бе плаха с Майкъл, понеже не желаеше да го обиди или разгневи.
— Майкъл — каза тя меко, но й бе трудно да си контролира гласа. — Чудех се, дали можем, вероятно, да го направим отново… ако ти можеш…
С яростта на морска буря Майк скочи отгоре й, с ръце върху бедрата й, пръстите му се забиваха в мускулите и кожата й и влезе в нея толкова силно, тя помисли, че някои от зъбите й ще изпадат. Видя зведички. Майк спря веднага, надвиснал над нея, сякаш се страхуваше, че я е убил.
— Сам, скъпа, добре ли си? Нараних ли те?
Тя премигна от учудване.
— Господи, Майкъл, помислих си, че може и да си го направил.
— Дяволче — каза той, като легна по гръб и я придърпа върху себе си.
В учебниците, които бе чела, имаше различни пози, но обикновената поза бе единственият й опит. Сега, седнала върху Майк, тя го погледна въпросително: „Какво да правя?“
Майк сложи ръце на тила си и я погледна: „Ти го измисли.“
Саманта го направи.
Лежеше неподвижно до Майк, потна, отпусната. Усмихна се замечтано.
— Какво беше това?
Когато й отговори, имаше малко самодоволство в гласа му.
— Сам, миличко, ти току-що изпита това, което обикновено се нарича оргазъм. Хареса ли ти?
Тя се изкиска.
— Майк, ако знаех, че си способен да ме накараш да изпитам това в деня, когато те срещнах, щях да те хвана за врата, да те натикам в къщата и да те обладая на пода във фоайето.
— Тогава щяхме да сме в абсолютен синхрон, защото точно това си мислех и аз за теб.
— О-о, но дали щеше да ме уважаваш сутринта?
— Щом заговорихме за това, имаме две възможности. Или да се сгушим един в друг и да поспим, и второ, да напълним ваната с гореща вода, да сложим в нея някои от твоите благовония, да се изкъпем добре, да излезем, да се изсушим, да се върнем тук и аз мога да ти предам първия урок по орален секс.
Саманта отвори леко очи и се прозя.
— Ужасно съм изморена, Майк. Може би трябва да поспим — лицето му помръкна и той заприлича на момче, на което току-що са казали, че няма да му разрешат да отиде на цирк. Прозявайки се отново, тя се изпъна. — От друга страна, бих се изкъпала.